Валутни войни ли казахте?

През последните седмици медиите все по-често говорят за валутна война. Световните политици вече започнаха да спорят и да се надприказват дали такава е започнала ил не. Основното им притеснение е, че ако валутата на тяхната държава се обезценява това помога да износа и на икономиката. Повечето хора по света вярват, че това е така. На икономистите може да им харесва да пропагандират такива теории, но явно пак им убягват фактите представени от графиките. Тази и следващата статия ще покажат за пореден път, че болшинството от хората се концентрират върху неправилните фактори, докато правят своя анализ. Нещата могат да бъдат много по-лесни за осмисляне. Ако се интересувате от развитието на дадена валута наблюдавайте най-вече нейната графика и оставете настрана търговския дефицит.

Точно около коментарите за валутните войни и търговските баланси си спомних, че в началото на 2006 г. публикувах две статии във вестник „Дневник” на тази тема. Смятам, че тя отново е актуална и понеже мнозина няма да са я чели я помествам в нашия сайт. Намисаното в нея ще продължава да бъде валидно докато има валутни пазари. Днес и утре ще публикуваме двата материала. Ето първата част.

Важен ли е за валутите търговския дефицит, част I?

Целта на статията е да развие една почти слабо позната гледна точка. Графиката, която придружава материала, представя не някакъв откъслечен случай, а е дългогодишна съпоставка между стойността на щатския долар и тази на търговския баланс на САЩ. Това е нашият пореден опит да заострим вниманието на читателите върху онези фактори, скрити в самата графика, които са най-важни за самия анализ и същевременно се дистанцираме от външните фактори.

Всеки, който следи колебанията на валутния пазар, със сигурност е обърнал внимание на онзи рефрен, който медиите упорито тиражират, че съдбата на долара е в ръцете на търговския дефицит. Тази пряка връзка е коментирана на всички нива в обществото, като се започне от най-близкото чейндж бюро и се стигне до висшата администрация в САЩ. Тъй като пазарът умее да разобличава именно най-масово разпространените мнения, време е да обърнем внимание на поредния мит.

Ето част от изказване на вицепрезидентът на Федералния резерв на САЩ Roger W. Ferguson, Jr на 20 април 2005г:„Колкото по-голям става търговският дефицит, толкова повече наблюдатели смятат, че предстои негова неизбежна корекция. Принос за това има и обезценяващият се долар през последните няколко години.”

На 10 ноември 2005г. излезе докладът за търговския дефицит на САЩ за месец септември, който достигна най-високият връх в своята история. Независимо от това същия ден доларът достигна нов 27-месечен връх спрямо йената и двегодишен връх спрямо еврото. Bloomberg – една от водещите новинарски агенции, даде следният коментар:„Пазарът ще продължи да следи търговския дефицит. Докато последният остава висок, доларът ще пада.”

В тази статия сме подготвили интерeсни факти, показващи че връзката между тези два инструмента е мит. Когато разгледате графика 1, някои от вас ще разберат, че доларът зависи толкова от дефицита, колкото успехът на българския отбор по футбол зависи от банановата реколта в Коста Рика.

Графика 1
(кликни на графиката за по-голям размер)

Не е нужно да сте финансов експерт, за да установите от графика 1, че от началото на деветдесетте години търговският баланс на САЩ показва все по-ниска отрицателна стойност (долната половина на графиката). На горната половина е разположена валутната двойка евро/долар. Възходящият тренд на графиката показва поскъпване на еврото, което реципрочно означава поевтиняване на долара, а низходящият тренд представя поевтиняване на еврото и поскъпване на долара.

До октомври 2000г. закономерността, че поскъпващият долар предизвиква увеличаване на търговския дефицит сякащ действа. Какво става обаче след това?

Щатската валута започна своя низходящ тренд, като до края на 2004г., когато тя достигна своя минимум, беше с 33% по-евтина в сравнение с върха от 2000г. Дали тази обезценка позволи на търговския дефицит да коригира и така американската икономика да си отдъхне? Ние не виждаме такива признаци от графика 1. Напротив, независимо от падащия долар дефицитът продължи да нараства, като дори този процес се ускори.

Въпреки тези факти, в медиите продължаваха да преобладават коментарите, обясняващи колко е естествено доларът да пада при подобна конюнктура и всичко изглеждаше на мястото си до 01.01.2005г., когато доларът направи своята голяма изненада. Започна да поскъпва без да е имало каквото и да било намаляване на дефицита, независимо от коментарите на отговорни лица и мненията на най-влиятелни фигури.

Дори най-великият инвеститор на всички времена Уорън Бъфет не можа да се опази от грешни ходове, разглеждайки доларът като губеща валута през близките години. През януари 2005г. Forbes публикува статия, разкриваща че оракулът от Омаха е открил позиция срещу долара за 21.8 млрд долара, залагайки на негов продължаващ спад. Обърнете внимание, че тази позиция е открита твърде близко до дъното – през декември 2004г. През ноември 2005г. Bloomberg припомня за тази позиция, изчислявайки че текущо тя му носи около 900 млн. долара загуба. Според други източници той дори е приключил 10% от нея, което му е донесла реална загуба от 92 млн. долара.

Бъфет не бе единственият, който предприе къси позиции спрямо амерканската валута. Емблематични фигури като Джордж Сорос и Бил Гейтс също в края на 2004г. изказваха своите отрицателни мнения и направиха своите облози за поевтиняващ долар, позовавайки се на търговския дефицит като основен аргумент.

Вместо това зелените пари смениха тренда и започнаха да поскъпват напук на недоумяващите икономисти, политици и инвеститори.

Година след започналото поскъпване на долара медиите капитулираха, признавайки за неработещата закономерност. Associated Press пише: „Търговският дефицит е умиращ индикатор. Счетоводна абстракция.” Financial Times коментира:„Дефицитът, основната причина за поевтиняващия долар, беше изоставен като ориентир.”

Изводът, който се налага от само себе си след разгледаните факти, е изцяло в полза на графиката, като най-ценен съюзник за индивидуалния участник. Чрез отразените върху себе си събития тя се надсмива над твърдения, приемани от широката публика като „азбучни истини”. Изследването на тренда и неговото разпознаване е най-важният фактор за вземането на инвестиционно решение.