Защо пазара изпреварва икономиката

Отговорът на социономиката

В наши дни повечето хора смятат, че знаят всичко за света и живота, както и за механизмите, които ги управляват. Бедата е, че човечеството постоянно изпада в догматизъм и са необходими понякога хилядолетия, за да се избави от грешни представи: Доказателства за кълбовидната форма на Земята е имало още от времето на Ренесанса и Великите географски открития. Трябвало е обаче да минат векове преди всички да приемат това за истина.Днес всеки трезвомислещ човек разсъждава, че събитията провокират настроенията и ще намери стотици примери, за да се аргументира.

Графика 1

(кликни на графиката за по-голям размер) Как ви звучи твърдението, че обществените настроения предизвикват събитията? Абсурдно, нали?! Ще се наложи да го подкрепим с доста аргументи. За целта, ще се опрем на експериментите и труда на водещи световни психолози, социолози и икономисти, които през последните десетилетия са направили хиляди изследвания, достигайки до революционни заключения. Всъщност идеята за тази причинно-следствена връзка се зародила още през първата половина на ХХ век. Пионерите, които създават техническия анализ, забелязват как финансовите пазари не се подчиняват на новини и събития. Макар да не успяват да формулират причината, все пак установеният от тях факт помага да се изгради философия, върху която стъпва този метод на анализ. Идеята, че именно обществените настроения движат пазара се заражда още през първата половина на двадесети век.

Графика 1

(кликни на графиката за по-голям размер) В нейното обяснение няма нищо сложно. Когато обществото е в подобряващо се настроение, хората са склонни да купуват акции. Времето, за да бъде даден вот на доверие за дадена компания, е само миг – докато кликнем с мишката. От друга страна, за да може икономиката да улови подобряващите се настроения, ще трябва всички да положим реални физически усилия. След това е необходимо те да бъдат отчетени от държавни и частни институции, което става веднъж месечно или на тримесечие. А когато тези доклади станат общоизвестни, пазарът отдавна вече ще е усвоил тази информация. Тези нови схващания намират свои привърженици и еволюират в теория. Неин създател е Робърт Пректър, който се опитва да я наложи в академичните среди като интердисциплинарна наука с името Социономика (Socionomics). Никоя наука досега не си е поставяла за цел да докаже старата концепция, че събитията предшестват настроенията. Вярно е, че философите от най-древни времена са търсили изява на своята мисъл и в тази насока. Липсвал е обаче аргумент, който може да ги обори. С появата и развитието си финансови пазари предлагат нужните аргументи.Защо човек лесно приема старата концепция? Причината е в нашата психика, която се опитва да рационализира всичко. Забележете колко по-лесно е да приемем, че настроението ни се влияе в зависимост от събитията. Добрите събития ни радват, а лошите ни натъжават. Малцина са тези, които не се поддават на външното въздействие и знаят от свой личен опит, че за да се усмихнем, не е нужно непременно да видим нещо весело. Усмивката може да се появи на лицето ни, само ако пожелаем. Първоначално наистина е изкуствена, но след 30 секунди мозъкът ни вече генерира реална весела история, на която се радваме.Има два начина да изоставим лошото настроение – чрез такава наложена волево усмивка или когато неосъзнато се изморим от депресивното си настроение. Да, уморяваме се и от добрите, и от лошите си настроения. Именно в този принцип на махалото се корени и цивилизационният прогрес, и упадъкът. Уморяваме се по същия начин, както физически ни омалява едната страна, докато спим. Дори и най-страхотната песен се превръща в досадна, ако прекалим с нейното слушане.Така е устроена психиката на индивида. Психологията на масите се подчинява на същите закономерности с тази разлика, че за промяната на социалния тренд е нужно повече отделни индивиди да почувстват умора от досегашното си настроение.