За Леонардо, Фибоначи, движението на цените и….. предсказване на бъдещето

Колко от вас ще се съгласят с това, че големината на предстоящото движение е предопределена още в досегашното? Колкото по-скоро осъзнаете, че това е така, толкова по-успешна ще бъде вашата търговия.

Още преди хиляди години, хората са осъзнали връзката между причина и следствие. В последствие тази връзка заема ключова позиция в израстването на логическото ни мислене и допринася за все по-доброто разбиране на структурата на всичко, което ни заобикаля. Именно благодарение на това вече осъзнаваме, че всяка една „случайност” е следствие на все още неоткрита причина. Въпреки че причина и следствие са разделени от единицата време, стуктурата им се разглежда като едно цяло. Точно заради това следствието, което го допълва, никога не може да противоричи на причината. Неразбирайки това много хора окачествяват голям брой събития като съдба. Разбира се това е временен „полезен” ход на съзнанието, целящо освобождаване от напрежението, чрез прехвърлянето на вина. Но рано или късно мозъкът открива силата на логиката и все повече случайности приписани на съдбата се приемат като следствие.

Доказателство за това че всяко едно събитие е вече предопределено, може да се намери навсякъде около нас. Структурата на растения, животни, хора, планети, галактики, музика и всичко, за което може да се сетите, е базирана на трите основни времена – минало, настояще, бъдеще. Не знам досега някой да е разглеждал зависимостта между структура и време, но ако успея да изразя достатъчно добре връзката между двете закономерности, които предстои да опиша, може би ще ви дам добър повод за размисъл върху тази зависимост. Или по-точно, как времето може да бъде „ДНК” на структурата.

Преди повече от 2000 години древногръцкият математик Евклид в книгата си „Елементи” за пръв път извежда една пропорция. В последствие Леонардо да Винчи я нарича – Златно сечение като пропорция за „идеалното човешко тяло”. Може да се срещне още като Златен коефициент, Божествена пропорция, Златна пропорция.

Златното сечение е не само математическо понятие, а символ за красота, хармония и съвършенство. Среща се навсякъде – в природата, изкуството, науката, които са пряко зависими от него. Най-просто казано, Златното сечение разделя едно цяло на две части с пропорции приблизително 0,618 и 0,382.

Фиг. 36
(A+B)/A=A/B

Много хора запознали се със златното сечение сигурно са си задавали въпроса: Защо точно тази пропорция? До скоро моят личен отговор беше: Защото Бог така е решил. Но в момента в който започнах да оформям тази статия стигнах до извода, че факторът време е причината тази пропорция да е точно такава. По-конкретно приблизително 0,6180339887…………….

По-късно ще разберете защо.

От тази пропорция са изведени геометричните фигури златен правоъгълник и златна спирала. Начина за построяване на златен правоъгълник е показан на фиг. 37. Единственото, което трябва да направите, е да спуснете права от произволен ъгъл на даден квадрат до средата на срещуположната на този ъгъл страна.В случая точка Е. След което завъртате тази права както е показано на фиг. 37 и получавате удължената страна AB на правоъгълника ABCD

Фиг. 37

Правоъгълник със свойството: a/b = b/(a – b) се нарича златен правоъгълник.

Ако се вгледате внимателно във фиг. 37, ще забележите, че всеки златен правоъгълник се състои от квадрат и още един по-малък златен правоъгълник. Той от своя страна може да се раздели на нов квадрат и по-малък златен правоъгълник и така до безкрай както е показано на фиг. 38. На базата на тази фрагментност може да се построи Златната спирала.

Фиг. 38

Златна спирала се образува, при вписване на четвърт окръжност във всеки квадрат, получен при безкрайното разделяне на златен правоъгълник в поредица от все по-малки златни правоъгълници.

Ето и примери, които доказват значимостта на Златното сечение в заобикалящия ни свят.

Немският професор Цайзинг в средата на XVIII-ти век извършил гигантска работа, измервайки повече от 2000 тела . Той установява, че златното сечение е в основата на цялата морфология, включително и на строежа на човешкото тяло.

През 1202 г. италианският математик Леонардо Фибоначи публикува една редица от числа. За нея той научава по време на пътешествията си в тогавашния Изток. По-късно заради това, че той я популяризира тя е наречена на негово име. Самата редица е:

1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55…

Характерното за тази редица от числа е, че всяко поредно се получава, като се съберат предходните две. На пръв поглед нищо особено. Просто и логично. Но за да разберем значимоста на тази поредица, нека да я погледнем по-задълбочено. За да улесним това ще номерираме числата. Естествено редицата е безкрайна но и първите петнадесет ни стигат за да разгледаме някои закономерности.
1 – 1
2 – 1
3 – 2
4 – 3
5 – 5
6 – 8
7 – 13
8 – 21
9 – 34
10 – 55
11 – 89
12 – 144
13 – 233
14 – 377
15 – 610

Сега ще разделим всяко едно число от тази редица на следващото и ще анализираме резултата.
1 : 1 = 1
1 : 2 = 0,5
2 : 3 = 0,666666…….
3 : 5 = 0,6
5 : 8 = 0,625
8 : 13 = 0,615384615…..
13 : 21 = 0,61904761….
21 : 34 = 0,6176470588…
34 : 55 = 0,618181818181818….
55 : 89 = 0,6179775280…
89 : 144 = 0,61805555555…
144 : 233 = 0,6180257510…
233 : 377 = 0,61837135278…
377 : 610 = 0,61803278688…

Първото, което ни прави впечатление е, че когато разделяме дадено число на следващото от редицата получаваме приблизително 0,618. „Изключение” правят само първите няколко числа. Но всъщност ако се вгледате внимателно това „изключение” се превръща във втората закономерност, която можем да забележим. С всяко по-голямо число, което разделяме на следващото резултата е все по-близо до 0,6180339887……….. В безкрайноста той ще съвпадне със златното сечение. Ако се загледате още по-задълбочено ще забележите, че всеки пореден резултат се явява като малко по-голям, последван от малко по-малък спрямо златното сечение.

Тази закономерност Друнвало Мелхиседек нарича „Животът търси златното сечение.”

Ето как изглежда това търсене:
1 : 1 = 1 Над 0,6180339887…
1 : 2 = 0,5 Под 0,6180339887….
2 : 3 = 0,666666……. Над 0,6180339887…
3 : 5 = 0,6 Под 0,6180339887….
5 : 8 = 0,625 Над 0,6180339887…
8 : 13 = 0,615384615….. Под 0,6180339887….
13 : 21 = 0,61904761…. Над 0,6180339887…
21 : 34 = 0,6176470588… Под 0,6180339887….
34 : 55 = 0,618181818181818…. Над 0,6180339887…
55 : 89 = 0,6179775280… Под 0,6180339887….
89 : 144 = 0,61805555555… Над 0,6180339887…
144 : 233 = 0,6180257510… Под 0,6180339887….
233 : 377 = 0,61837135278… Над 0,6180339887…
377 : 610 = 0,61803278688… Под 0,6180339887….

Или изразено чрез графика

Между другото Друнвало Мелхиседек е един от първите, които свързват зависимостта между време и структура. Това той прави, чрез връзката на начина, по който се развиват много растения в зависимост от числата на Фибоначи и го представя по следният начин:

Растенията използват редицата на Фибоначи за да бъде ясно как ще се развие всеки един етап от тяхното развитие. Растението се връща към това, което току-що е направило, утвърждава се там, където е сега и тогава знае къде ще отиде. То прибавя броя на листата, които току-що са се разлистили към броя на преди това разлистилите се листа, за да разбере колко точно листа ще трябва отново да разлисти.

Именно този подход на обяснение значимоста на числата на Фибоначи бе основната причина да разгледам тези закономерности в една по-обща картина и да се опитам да свържа трите основни компонента в едно цяло
- Златното сечение – видимият резултат присъстващ във всичко, което ни заобикаля
- Числата на Фибоначи – „скулпторът” на този видим резултат
- Минало, настояще, бъдеще – матрицата, по която работи този „скулптор”

Простият алгоритъм в редицата на Фибоначи не представлява нищо друго освен събиране на миналото с настоящето, за да разберем за бъдещето.

Малко е странно как хората приемаме времето като една непрекъсната величина, но същевременно несъзнателно постоянно го разделяме на тези три фрагмента. Целите, които изпълняваме в ежедневието си или в живота са плод на нашия опит съчетан с възможностите ни. Или иначе казано събирането на минало с настояще е катализатора на причината, която в бъдеще неизменно се допълва от следствието.

Всъщност, споменавайки трите основни времена, трябва да отбележим, че на практика настояще време – няма. Или поне не би трябвало да съществува. Всяка изминала секунда или миг е минало, а дори и най-малкият недостигнат момент от времето е бъдеще. На пръв поглед единственият начин да се озовем в настоящето е времето да спре. Това поставя логичният въпрос – От къде тогава е дошло това „настояще”. Отговорът е много прост. От самата структура на времето. Тя е фрактална. Именно това е причината структурата на почти всичко, което ни заобикаля малко или много да се подчинява на фракталността. На практика хората, съзнателно или не, още в зората на цивилизацията са се приобщили към нея.

Това, което липсва обаче в съзнанието на човек, е как фракталността на четвъртото измерение – време, може да влияе на другите три – определящи пространството.