Вчера индексите стръмно пропаднаха точно според очакванията, които имах и описах в статията Новините вредят на вашето финансово здраве. Толкова голям срив не се беше случвал от месец март, когато индексът на сините чипове отбеляза текущо дъно. Дали този спад означава възобновяване на мечия пазар все още е рано да се каже, но с всеки изминал ден сигналите и потвържденията за това са все повече. Защо се случват големите спадове? Дали те са причинени от някаква лоша новина? В много от случаите отговорът е не. Особено, когато сме близо до точката на преобръщане. Когато пазара отвори днес, той остана консолидиран за известно време. Защо все пак цените паднаха ще дам разяснения в тази статия.
През летните месеци на 2009 г. след продължително покачване фондовите индекси по света коригираха между 50 и 60% от мечия пазар започнал в края на 2007 г. Това бурно покачване подтикна финансисти, политици и медии да направят своя коментар, че кризата е приключила, и вече Америка и светът са поели по пътя на възстановяването. Вълновият анализ обаче ни показва точно обратната картина, а когато става дума да избираме между вълни и новини, вълните са работещият интрумент. Графиката от статията Новините вредят на вашето финансово здраве е достатъчен аргумент защо беше логично да се случи един по-сериозен срив.
Други важни знаци, че кризата не е приключила, произлизат от така наречения обществен сентимент. Практиката показва, че когато мнозинството от хората в обществото вярват, че предстои възход и медиите обясняват, че сега е лошо, но предстои да стане по-добре, бъдещето никак не обещава да е розово. Точно такава е ситуацията през последния месец. Пазарите имат свойтвото да правят именно онова, което най-малко се очаква от масовите инвеститори и академичните икономисти.
За да може читателите да разберат как работи масовата психология и как тя се подиграва на конвенционалната логика ще дам два примера. Вчера, в големите градове на България се проведе учение на Гражданска защита, за да се подготви населението за евентуални бъдещи бедствия. Аз лично така и не разбрах, че е имало тревога, независимо, че се намирах в офиса си в София, кв. Лозенец. Информира ме колегата ми, който е станал свидетел на някаква пародия на учение в Пловдив, но така и не разбрал какви са посланията на организаторите. После, в интернет намерих само критични бележки по темата, които с надсмешка коментираха неочакваното събитие. Можем само да се радваме, че това е било само „суха тренировка”, защото ако в действителност ни бе заварило истинско бедствие, с лошата организация и неадекватното отношение на гражданите, последствията биха били ужасяващи, поради изненадващият елемент на едно бедствие. Някой би казал, че за да настъпи паника е нужно да има истинско бедствено събитие. Само ще си позволя да припомня истерията, която се разрази преди много години, когато предаването „Ку-Ку” влуди спокойните телезрители, независимо, че по време на излъчването течеше надпис, че това е само шега. Независимо кой с какви впечатления е останал от вчерашния ден ще обърна внимание на онези елемнти, които са важни като заключение за един трейдър или инвеститор.
При настъпване на рядко събитие, което се случва веднъж на няколко десетилетия, нито отговорните лица, нито гражданите имат адекватно поведение в критични ситуации. Вчерашното учение бе точно такова рядко събитие. Ако поради някаква психологическа причина, много хора се бяха изплашили за своята сигурност, тогава би започнала паника, която е заразна и за миг започва нещо неконтролируемо. Когато настане паника на пазарите, следва хаотично поведение на инвеститорите и масивни разподажби. За да се случи такова нещо не е нужно да има външно събитие, достатъчно е пазара неочаквано да пробие ключова подкрепа, както се е случило по време на краха през 1987 г. по целият свят. Икономистите са единодушни, че няма логично обяснение какво е предизвикало тогавашната лудост на инвеститорите. Веднъж пазарите пропаднат ли панически с големи проценти, икономиката с няколко месеца закъснение ще улови влошените настроения на обществото и едва тогава ще станем свидетели на рецесия и лоши новини. Вчера се случи именно това, пазарите пробиха ключови подкрепи и от тук нататък се създават предпоставки за паника, която много скоро може да се разрази. Ако някой обвинява докладите за опасността от висока безработица от предните два дни, че са причината за случилият се спад, определено е далеч от истината. Тази новина не може да бъде изненада за никого, защото постоянно обществото е предупреждавано, че пазара на труда в САЩ остава замрял, а паника настъпва само когато сме във високите нива на пазара и се случи изненадващ пробив. Ако спадовете се предизвикаваха само от лошите новини, тогава спомнете си март тази година. Пазарите обърнаха нагоре, въпреки. че медиите бяха изпълнени с тревожни събития.
За беда, хората, които се намират на високи постове в управлението на държавите и централните банки, продължават да не разбират тази елементарна закономерност и вместо да използват пазарите като ранен сигнал за предстоящи проблеми, без дори да подозират, подтикват с думи и действия хората да купуват точно когато е неподходящо. Ако някой смята че ги обвинявам несправедливо, тогава как можем да си обясним думите на Бен Бернанке от месец септември 2009 г., че американската икономика вероятно е излязла от рецесия. При такива слова обикновения инвеститор автоматично приема, че е време за нови покупки, без дори да си дава сметка, че господинът който управлява ФЕД всъщност не е анализатор и има по-скоро политически функции. Други биха казали, че той като политик е длъжен да вдъхва оптимизъм. Дали ще го прави или не, пазарът ще започне своя спад, когато възходящата корекция приключи. А вълните показват, че това ще е твърде скоро и все по някое време хората ще си зададат въпроса дали не са били умишлено излъгани от Бернанке и други политици. Нямам намерение да проповядвам морал на политическата класа. Зная само, че не желая да съм на нейно място по време на събитията, които предстоят, защото каквото и да правят те, нямат печеливш ход. Особено ако става дума за благото на обикновените граждани.
Друг пример, за който се сещам е отпреди няколко години, когато посетих една конференция в Пловдивския международен панаир. Нейната тема беше „Кризите и как да бъдат преодолявани”. След като в продължение на час ни бе обяснявано как кризисните ситуации могат да бъдат избегнати, аз зададох на лектора следния въпрос: „Дали самия факт, че дълго време една институция или държава успешно се е борила с кризите, не създава предпоставки за загубване на имунитет за справяне със самата криза?” Отговора беше с лека усмивка и забележка, че това е чисто философски въпрос, но така и не получих конкретно обяснение. Единственото заключение, което мога да направя е, че всеки нормален човек с власт или без такава, тайно се моли кризата да не се случва. Когато въпреки това тя дойде, всички реагират импулсивно и панически се оставят на стадните инстинкти. Малцина са тези, които успяват да предвидят нейното наближаване и същевременно да се подготвят за нея. Те обаче не се осланят на изказвания и действия на така приетите от обществото авторитети, а са се научили да четат за бъдещето от самата графика на финансовите пазари.
Изготвеният анализ има само прогнозен характер и може да бъде използван адекватно само от хора, които познават техническия анализ и Вълновата теория на Елиът. Също така те трябва да умеят да поемат рискове по време на своите действия и да поставят стопове. Психическата устойчивост също е задължителна, защото тези методи за анализ ограничават рисковете, но не ги елиминират. Съдържанието на публикацията не трябва да се тълкува като изрично или мълчаливо обещание или внушение, гарантиращи печалба. Изложените факти не трябва да се приемат за инвестиционен съвет и инвестиционни решения не следва да се формират единствено въз основа на тях. Читателите трябва да вземат самостоятелно решение относно това дали да инвестират или не в споменатите финансови инструменти. Търговията в съответствие с информацията от даден анализ, може да бъде много рискова и да доведе както до печалби, така и до загуби.
Финансови ли са финансовите пазари
Борсата - война или флирт