Както обещах Home Traders започва да публикува статии на тема социономика. За радост на всички читатели в България тази млада наука вече не остава незабелязана и няма да бъда сам в споделянето на интересните теми, които тя ни предлага. Авторът на тази статия – Искрен Пенчев, опирайки се на изследвания направени от Elliott Wave International и Socionomics Institute разказва за свои собствени наблюдения от нашата родна българска действителност.
Всичко написано по-долу е вдъхновено от един спор, който водих наскоро с млада активистка на една от големите партии в България. Спора се породи от това, че младата дама не беше съгласна с нещо, което бях споменал в един нашенски вестник. Нещото беше свързано с мнението ми, че избирателите, водени от техните емоции избират политическите партии и лидери, които искат да ги управляват. Ще си позволя да цитирам дословно нейното несъгласие :
…с действията/бездействията си партията създава и променя емоциите и тогава (когато ги е моделирала), ще й е по-лесно да отговори на тях…
След тези нейни думи аз реших да приключа спора, тъй като бях позабравил, че говоря с политик. Сега обаче искам тук да обясня какво съм имал предвид и защо политиците отказват да приемат, че те са просто част от декора, който масовата психология в различните общества рисува.
Ще започна малко отдалеч. Социономиката отделя финансовите пазари от икономическите. Защо обаче? Много просто, защото на икономическия пазар вие можете да влезете в магазина, в мола, в кафетарията и да видите с очите си продукта, да го пипнете, да го огледате. Нещо повече – там вие виждате конкуренцията си, виждате и другите продукти. Може да решите да влезете в друг магазин, където същия продукт е по-евтин. С други думи – на икономическите пазари всеки от нас е рационален, всеки търси максимална полезност, защото нещата се случват в условията на по-голяма яснота и сигурност. Финансовите пазари обаче функционират в условията на несигурност. Вие не можете да видите продукта, не можете да видите конкуренцията, не знаете тя какво смята да направи. В условията на несигурност се проявява стадния инстинкт и моделите на масовата психология. Ето и как се появяват трендовете. Тенденциите на оптимизъм – тогава пазарите се покачват и преобладава емоцията алчност, и тенденциите на песимизъм – когато пазарите падат и основните емоции сред обществото са страх и несигурност.
Най-сериозното, очевадно и практично социологическо проучване за настроенията сред хората се случва ежедневно и ежеминутно на финансовите пазари! Само, че там процента за статистическата грешка не варира. Той е нула. До тук добре. Значи, ако можем да прогнозираме пазарите ще можем и да знаем как се променят настроенията сред тълпата. Водена от тези промени тя ще предпочете да наложи нови модни тенденции, по-касови ще стават други филмови жанрове, друг стил музика ще бъде популярен и още…други политически партии ще управляват тълпата. Да, политическите избори са в своята основа емоционални. Когато тълпата е оптимист за бъдещето си тя преизбира политическия лидер (или партия), който до момента е бил на власт. Хората не искат промяна на статуквото. Когато обаче лодката се наклони в другата посока и тълпата бъде обхваната от несигурност и страх – тя има нужда от нов, силен, краен лидер, който да дава вид, че ще може да защитава гражданите. И тъй като Социономиката се оповава само на статистически факти, ето нещо интересно:
Графика 1
(кликни на графиката за по-голям размер)
Това е графиката на американските фондови пазари от 1760 до 2004 година, който представлява барометър за индустриалното развитие на САЩ. По нея са отбелязани политическите избори и резултатите от тях по години. Вижда се ясно, че по време на нарастващ пазар (когато сред тълпата властва оптимизъм), настоящия държавен глава е бил преизбиран с огромно мнозинство. Любопитен е случая с президента Никсън. Той е бил избран за втори мандат точно по време на пазарен връх, а година след това, когато пазара се свлича, бива свален след скандала Уотъргейт. Забелязва се също, че по време на сериозни пазарни сривове (когато обществото е обхванато от страх и паника) се случват революции, или както е случая с президента Хувър – прекратяване на мандата. Това са фактите.
Нека се върнем на нашата си, българска действителност. В началото на новия век, когато БФБ заработи като нормална борса, вече можеше нагледно да се види как се променят настроенията в нашето общество. И какво се случи ? Пазара започна сигурно да се покачва, инвеститорите ставаха все по-богати и оптимизма властваше. А на изборите ? 2005 година избирателите пожелаха да няма промяна на статуквото. И тук става интересно. Въпреки, че правителството на тройната коалиция беше най-успешното от към икономически показатели, социални придобивки, България беше приета в Европейския съюз…изведнъж, някак си изневиделица, през 2007 година нещо се промени. Хората започнаха да искат промяна на статуквото, без да има значение дали пенсиите и заплатите се увеличават, или данъците се намаляват. Колко странно, нали ? Всъщност е съвсем разбираемо. През 2007 г. започна една от най-сериозните финансови депресии, които нашето поколение ще има нещастието на преживее. Емоциите сред тълпата преминаха към страх и несигурност, което разбираемо доведе до нуждата от смяната на политическия водач. Пак казвам, в този избор не търсете логика. Причините са в промяната на емоционалното състояние на тълпата. Такива са природните закони.
Интересно от социономическа гледна точка е упорството на някои политически лидери у нас, които смятат, че те могат да предизвикват, моделират и контролират емоциите на гражданите си. Любимец ми е Иван Костов. Спомнете си какво се случи 1997 г. След като обществото беше обхванато от страх и паника, на изборите, с голямо мнозинство си избрахме Командира (не случайно използвам това му прозвище…спомнете си за образа на защитник, от който тълпата има нужда в такива моменти). На следващите избори обаче той и неговата партия загубиха. И какво направи Иван Костов? Разсърди се на хората. Ето това се случва, когато властта моделира в съзнанието на политиците един измислен свят, в който те могат да контролират естествените природни закони на промяна. За съжаление този свят е фалшив и твърде често историята показва, че благодарение на него изчезват цели партии и политически движения.
Това ми напомни за определението на Айнщайн за лудостта:
Да правиш едно и също нещо, и всеки път да очакваш различен резултат.
А дали политиците се интересуват от това накъде са се запътили настроенията на тълпата в този момент? Или ще продължават да си живеят в нереалността? Второто е по-вероятно. А ние продължаваме да даваме своето виждане за нещата. И за промените, които предстоят.
Изготвеният анализ има само прогнозен характер и може да бъде използван адекватно само от хора, които познават техническия анализ и Вълновата теория на Елиът. Също така те трябва да умеят да поемат рискове по време на своите действия и да поставят стопове. Психическата устойчивост също е задължителна, защото тези методи за анализ ограничават рисковете, но не ги елиминират. Съдържанието на публикацията не трябва да се тълкува като изрично или мълчаливо обещание или внушение, гарантиращи печалба. Изложените факти не трябва да се приемат за инвестиционен съвет и инвестиционни решения не следва да се формират единствено въз основа на тях. Читателите трябва да вземат самостоятелно решение относно това дали да инвестират или не в споменатите финансови инструменти. Търговията в съответствие с информацията от даден анализ, може да бъде много рискова и да доведе както до печалби, така и до загуби.
автор: Искрен Пенчев
Финансови ли са финансовите пазари
Борсата - война или флирт