В какво си заслужава да инвестираме – част 2

Много често в медийното пространство се използва критичен тон относно управляващите политици в национален и световен мащаб, когато се коментират техни действия и решения. Това е напълно разбираемо и естествено, но повода по който го споменавам е, че повечето статии, интервюта и материали на които попадам са изпълнени с отрицателни оценки относно работата на дадена институция или личност, без обаче да бъдат посочени конкретни решения за подобрение на настоящата ситуация. Какви биха били уместните реакции когато нещо не работи правилно? Първо да се констатира, че действително е така и второ да се предприемат конкретните действия, които да променят резултатите. Струва ми се че обществото ни до голяма степен се ограничава само в първата част от решението на проблема. Констатираме, че нещо не работи, коментираме, че не работи, спорим защо не работи и търсим виновните за това, че не работи. Това ни поставя в ситуация, при която се окопаваме в проблемите си и живеем с тях. Бих искал да звуча малко по-градивно с този материал.

В първата му част изложих и защитих, доколкото позволява мащаба на статията, мнението си за неспособността на водещите световни финансисти да предвидят настоящия срив на фондовите пазари. Бих казал дори, че те до голяма степен са и отговорни за него, подържайки конвенционалната икономическа политика. Фундаменталната причина поради която тя не работи, е че не отчита основните фактори, които влияят на процесите на разширяване и свиване на икономиката, а именно обществените настроения. И докато не се промени този факт пазарът ще продължава да изненадва икономистите, оставяйки ги със смешните оправдания от рода на “Никой не го беше очаквал…”. Иронията е, че с методите които използват, когато достигнем истинското дъно, те точно тогава ще обяват, колко тежко е положението и как в близко бъдеще не се очаква съществено подобрение. За съжаление такава е действителността и след като “специалистите” не могат да предположат настъпването на събития от такъв порядък, аз не бих се доверил и на прогнозата им кога ще приключат. Затова бих искал да се опитам да опиша накратко, какво действително е настоящето положение в световната икономика, през погледа на един вълнови анализатор.

Дефлационна депресия. Вече стана въпрос за едно такова съвсем недалечно и за жалост не много розово бъдеще. За мен най-важния аргумент подкрепящ такъв сценарий идва от графиката на индекса Dow Jones Industrial Average. Не тук е мястото за подробен анализ, и поради тази причина само ще спомена, че настоящия срив далеч не е приключил и това което можем да очакваме е от степен по-голяма от “Голямата депресия”. След като очакванията са, че за индекса предстои пропадане сходно по размер с това от 1929-1932 година, логично е да очакваме подобен ефект и в реалната икономика. Забелязвам че напоследък, в медийното пространство се споменава значително по-често за този етап от човешката история, така че ще пропусна възможността да описвам как е протекъл. Следващия аргумент, който предполага риск от дефлация е прекомерно раздутия кредитен балон. Всички депресии са започнали от благоприятната за тяхното зараждане среда-извънмерна кредитна експанзия. Тук ще цитирам Робърт Пректър, „Победи финансовата криза”, стр.94:

„Специалистът по банков кредит и Вълновата теория на Елиът Хамилтън Болтън в писмо от 1957 г. прави следните обобщения: Четейки историята на основните депресии в САЩ от 1830 година насам бях впечатлен от следното:
а) Всички от тях водят началото си от дефлации, предизвикани от прекомерни кредити. Това е общ за всички фактор.
б) Понякога това раздуване на кредитите продължава години наред преди пукването на въздущния мехур.
в) Някое външно събитие, като например провал от световен мащаб, предизвиква развръзката, но предпоставките са били налице месеци, а в някои случаи и години преди това събитие.
г) Нито едно от тези събития не приличаше много на предходното и така те успяваха да заблудят масите.
д) Някои от паниките настъпиха при излишък от държавни приходи други-при огромни държавни дефицити.
е) Кредитът си е кредит независимо от това дали е самоликвидиращ се или не.
ж) Дефлацията при кредитите, които не се ликвидират сами възпроизвежда по-дълбока икономическа криза.”

Спомнете си размерите на кредитно предлагане преди малко повече от половин година. Те бяха безпрецедентни. Преди 4-5 години бях в Испания и имам ясен спомен за реклама вървяща тогава по техните телевизии. Тя продаваше определена марка автомобили, но интересни са условията по лизинговия договор които предлагаше компанията поръчител на рекламата. Посланието към потребителя беше да закупи колата сега, а началото на плащанията по нея да започнат след една година! Позволих си да вмъкна този пример защото е доста красноречив. Защо след година? От една страна задлъжнялостта на населението е била толкова голяма, че способността му да изплаща още един автомобил е нулева. От друга, оптимизмът, че след година нещата ще са по-розови е показателен. Стойности на екстремен оптимизъм са характерни за завършващата част на един дълъг бичи пазар. В България се включихме малко късно в световната политика на кредитна експанзия, но за сметка на това бързо наваксахме голяма част от пропуснатотото. Банките раздаваха кредити при максимално занижени условия, на които трябва да отговарят кредитополучателите. Оправданията бяха със сектора “сива икономика”. Замислете се колко кредити са отпуснати на хора, за които банката единствено предполага, че печелят добре. Тоест те даваха заем разчитайки, че клиента извършва някаква дейност, за която почти нищо не знаят. Много голяма част от тях са потребителски (за покупка на имоти, коли и др.), което означава че не са самоликвидиращи, а относно това можем да се върнем към последната точка “ж” от заключенията на Хамилтън Болтън. Следващия от аргументите подкрепящи тезата ми, че се намираме в началния стадий на дефлационна депресия е започналото вече обезценяване на основните суровини и метали. Малко статистика: пшеница-57%, царевица-54%, соя-49%, платина-63%, сребро-56%, мед-52%, петрол- 67%. Това всъщност са процентите, които са изтрити от стойностите на посочените инструменти в рамките на по-малко от година. Приликата на поведението на цените при различните видове пазари сега, със същите преди почти осемдесет години е очевидна. Бих могъл да продължа с изброяването на многбройни факти, но считам, че с казаното дотук, съмненията за валидността на оценката на настоящата икономическа ситуация, както и предстоящата в близко бъдеще, остават незначителни.

Каква всъщност е целта на един инвеститор? Какво би било удовлетворителното състояние към което се стреми? Отговорът тук със сигурност е твърде субективен, но бих искал да уточня, че не става въпрос за конкретни суми или пък процентна успеваемост. Усещането за сигурност на инвестицията, умерената, но стабилна печалба, ясната перспектива за близкото бъдеще може би звучат удовлетворително. За съжаление в сегашната ситуация едва ли е лесно да се определи кой от всички възможни активи би могъл да притежава потенциала да отговори на тези изисквания. По време на бичи пазар инвестициите в почти всички ценни книги, недвижимости или стоки би било добро решение, но веднъж приключен цикълът, обстановката се променя драстично. Нека обаче разгледаме основните варианти и какво бихме могли да очакваме от тях през предстоящата година.

Ще започна с традиционно най-рисковата възможност-акциите. Мисля, че на всички вече е ясна зависимостта между американските и европейски фондови борси и нашата. Затова качествения анализ на фондовите индекси на водещите икономики в света до голяма степен би определил и потенциала на БФБ. Очакванията в момента на писане на статията са за ново дъно при индустриалния Dow Jones след, което е много вероятно да последва няколко месечен вторичен бичи пазар, който всъщност би бил капан за бикове. Нека уточня. Нов исторически връх е последното, което имам в предвид като говоря за бичи пазар. По скоро, възможното покачване трябва да се разглежда като корекция на цялото пропадане от октомври 2007. И тъй като говорим за корекция, както обикновено е трудно да се предвиди нейните размер, форма и продължителност. Или най-малко е твърде рано. По време на това покачване настроенията до голяма степен ще се подобрят и оптимизмът ще завладее инвеститорската общност. Не е изключена появата на изявления дори за край на “рецесията”. Всъщност точно изказвания от такъв характер ще са един от индикаторите които ще покажат, че новия срив предстои. Неговия размер би бил сходен с досега регистрирания. Ако това е верния сценарий, а засега не виждам нито един аргумент, който да подсказва, че не е, инвестициите на Българска Фондова Борса са меко казано неуместни. Знам, че много читатели биха ме апострофирали изказвайки тезата, че акциите в момента са толкова евтини, че няма как повече да се обезценяват. На това ще отговоря с една мисъл на един от легендарните трейдъри-Уилям Ган, която цитирам по памет “Никога не купувай нещо само, защото то е евтино”. Всъщност се сещам за още една негова сентенция, която е особено подходяща за случая: “Никога не участвай на ниско ликвидни пазари”. Може би най-важното за успеха за една инвестиция е да бъде подбран точния момент. При фондовите пазари това означава да се купува след края на някой от цикличните спадове, които периодично се редуват. За инвеститора остава да прецени дали спадът е приключил или не. И за да не се повтарям ще заключа, че потенциала за растреж на акции на български компании през 2009 е меко казано надценен. Разсъжденията ми относно акциите, са до голяма степен валидни и за другите финансови инструменти. Дериватите, които предлагат като възможност, повечето български инвестиционни посредници са изключително рискови по няколко причини. Например, дългите позиции във фючърсни контракти на суровини като петрол в момента изглеждат много съблазнителни, но нека разгледаме какви са изгледите. Въпреки, че подобно на фондовия пазар съществува не малка вероятност да предстои известно покачване, спекулирането по време на него крие големи рискови. Ако има възможност за извличане на печалби от това хипотетично покачване, то тя би била подходяща само за трейдъри, а не инвеститори с голям опит. Другата не малка опасност се крие в възможността от фалит на инвестиционния ви посредник. Не съм си правил труда за задълбочено изследване на капиталовложенията на различните посредници, затова ще изложа само логическите си разсъждения. Всички те основаха дейността на фондовете си през последните години на глобалната инвеститорска мания и възможностите им за вложения са били само от свръхнадценени финансови активи. Убеден съм, че едно проучване на доходността на инвестиционните дружества и договорни фондове ще покаже интересни и сходни резултати-отрицателни. Нека не се впускам в подробности, но опасността от фалит на инвестиционния ви посредник е реална. Има и още един риск и той отново е обвързан с фалит. Този път с банката в която са вложени средствата на инвестиционния ви посредник. Мисля, че след фалитите на няколко финансови гиганти и множество на не толкова големи банки, думите ми изобщо не звучат като параноя. Ако трябва да обобщя бих направил следния извод: Инвестицията във деривативни финансови инструменти по принцип крие големи рискове, а в настоящия момент това заключение е особено актуално.

Ако публично предлаганите дялови ценни книги и различните видове деривативни финансови инструменти са традиционно високорискови капиталовложения, то недвижимите имоти са възприемани в обществото ни като най-сигурната инвестиция. Само че при дефлационна депресия отпада валидността и на това твърдение. Тъй като напоследък все повече се говори за спад в цените на недвижимите имоти, сигурно няма да изненадам никой с такова предпложение. Това, по което може би ще се различавам от масовите очаквания е в размера на спада. Според мен предположението за намаление на цените на недвижимостите с 50, а може би и повече процента никак не е преувеличена. Страхът от глобална икономическа криза направи банките много по-консервативни в отпускането на кредити, и с това изчезна основния фактор, правещ търсенето на имоти толкова голямо. След като търсенето намалее спрямо предлагането, въпреки упорството на продавачите цените ще се спуснат надолу. Естествено това ще има психологически ефект върху евентуалния купувач и неговия израз ще бъде в решението да изчака. С това търсенето ще се свие още повече. Има още един фактор предполагащ увеличение на предлагането на фона на намалено търсене. Евентуалните изземвания на ипотекирани имоти от страна на банки от физически и юридически лица, които не са способни да изплащат задълженията си. Вариантът банките да си върнат вложените средства е продажба на тези имоти, което допълнително ще натисне пазара надолу. Мисля, че вече и в България има официална статистика за регистрирано понижение на цените, като смея да твърдя, че през 2009 процесът ще се задълбочи.

Друг актив, който обичайно се възприема за сигурен като инвестиция е златото. Не мисля, че през тази година потенциала му за растеж е много голям и не съм убеден, че сегашната е най-добрата цена на която може да се купи. Но ако погледнем по-дългосрочно това е едно от малкото оставащи убежища за спасение по време на дефлационна депресия. Отново е необходимо уточнение. Имам в предвид злато в неговата физическа форма. Тъй като всяка друга е обещание някой да ви го изплати или да ви го достави. Същите съображения, които правят рискови инвестициите в деривативи са валидни и в случай, че базовия инструмент е злато.

Моят топ кандидат за инвестиции през 2009 е кешът. Увеличаването на неговата стойност започна още през 2008 и ако възникват някакви съмнения относно това твърдение, аргументът в негова защита е следният. Нека оценим покупателната сила на определена сума, да речем 10000 долара измерена в акции от който и да е световен фондов индекс през предходната 2007 спрямо споменатата 2008. Тоест, колко акции бихме могли да купим с 10000 долара в края на 2007 и съответно в края на 2008. Бихме могли да направим същото като използваме за мерна единица барела петрол или тонове пшеница. Резултатите, които ще установим са, че с тази сума в края на 2008 ще можем да закупим около два пъти повече от почти всички активи. Някъде това съотношение не е толкова голямо, но през 2009 е много вероятно да бъде такова, особено ако успеем и да предвидим в каква валута ще е най удачно да инвестираме. В част първа споменах за възможното поскъпване на японската йена във всичките и кросове. По мое мнение тя ще остане най- силната валута и през 2009. Това становище е изградено на базата на Вълнови анализ и техническите подробностите, на които се крепи, не биха били разбираеми за читателя, незапознат с основните презумпции във Вълновия принцип на Елиът и затова няма да се аргументирам. Счита се че швейцарския франк е една от валутите, които се представят добре по време на трудни времена. Не бих се доверил сляпо на това твърдение, но аргументите предоставени от графиките засега го подкрепят. Американския долар също показва тенденция за поскъпване. Хипер волатилността на валутния пазар през последните шест-седем месеца е в резултат на паническите разпродажби на фондовите пазари. Това допълнително усложнява прогнозирането в по-дългосрочен план и въпреки, че засега посочените валути, са с най-голям потенциал, това не бива да се приема за даденост. За евентуални промени в тези тенденции, читателя може да се информира на www.home-traders.eu. Няма да пропусна и тук да подчертая че като говоря за инвестиции във “кеш” имам в предвид хартиените носители “вложени” в сейф. Да сейф, не разплащателна сметка.

През периоди на глобална икономическа нестабилност, инвестиционната среда е несигурна и дори опасна. Правилните действия, които би могъл да предприеме един инвеститор са преди всичко да оцени риска и да съхрани своя капитал. Качествения анализ и способността за вземане на рационални, а не емоционални решения са уменията които са му необходими да направи това. Дали изложената в тази статия теза е най-правилната единствено времето ще ни покаже, но такава или сходна стратегия осигурява сигурност, ликвидност, гъвкавост, умерен риск и яснота за близкото бъдеще. Условия, които са неделима част от плана за действие на един успешен инвеститор.

Изготвеният анализ има само прогнозен характер и може да бъде използван адекватно само от хора, които познават техническия анализ и Вълновата теория на Елиът. Също така те трябва да умеят да поемат рискове по време на своите действия и да поставят стопове. Психическата устойчивост също е задължителна, защото тези методи за анализ ограничават рисковете, но не ги елиминират. Съдържанието на публикацията не трябва да се тълкува като изрично или мълчаливо обещание или внушение, гарантиращи печалба. Изложените факти не трябва да се приемат за инвестиционен съвет и инвестиционни решения не следва да се формират единствено въз основа на тях. Читателите трябва да вземат самостоятелно решение относно това дали да инвестират или не в споменатите финансови инструменти. Търговията в съответствие с информацията от даден анализ, може да бъде много рискова и да доведе както до печалби, така и до загуби.