Отнесени от вихъра на историята

Вторият лектор на конференцията по социономика след професор Джон Касти бе младият Юан Уилсън. Той завършва университата в Джорджия факултета по икономика и международни отношения. Първоначално се присъединява към екипа на Elliott Wave International, но постепенно неговият интерес и занимание го ориентират към дейността на института по социономика. Темите върху, които е разпрострял своите изследвания са гражданските войни, нарко-войната, културните трендове и популярни герои от анимационните филми. Изнесената от него лекция засягаше гражданската война в САЩ в средата на деветнадесети век. Въпросът, с който той започна бе дали е имало сценарий, позволяващ тази война да бъде избегната. От там насетне започнаха разкзази и хронологично проследяване на различни актове гласувани през годините и месеците предхождащи нейното избухване.

Тук бих предпочел да избегна подробностите по неговия коментар защото зная, че тази тема едва ли вълнува истински българския читател. На нашите размирни Балкани ние знаем твърде малко за тези драматични процеси протичали в Америка преди век и половина. Българската публика може да има поглед върху тях основно от един източник на информация – книгата „Отнесени от вихъра“ написана от Маргарет Мичел, която е родена и живяла в Атланта. Този южняшки град все още пази противоречиви спомени и истории за времената свързани гражданската война.

Предпочитам да акцентирам върху две неща: Заключението, което направи Уан Уилсън базирайки се на социономическата теория и едно по-мащабно излседване направено от Робърт Пректър по друг повод.

Съгласно социономиката, процеси като военните конфликти не могат да бъдат предовратявани чрез политически решения, когато е налице икономическа депресия. Депресиите са важен фактор провокиращ повсеместно недоволство и народните маси желаят войната независимо от гласа на разума. Гражданската война в САЩ има своите аквивалентни проявления и на Европейския континент. Именно това е периода, през който протичат, една голяма част от буржоазните революции в Стария свят. Те избухват заради продължителна депресия и от двете страни на Атлантическия океан. Колкото до самите депресии те пък са причинени от закономерните и задължителни, корекции, които следват периодите на продължителен социален и икономически бум. Докато колониалните сили от Европа завладяват нови територии в продължение на векове тяхната експанзия е синоним на просперитет. Когато вече няма нови земи за завладяване започва тяхното преразпределяне и най-честите конфликти са вътрешни като гражданските войни или революциите имащи за цел не само да реформират, но и да променят изцяло тогавашния социален и политически ред.

По отношение на анализа направен от Робърт Пректър ще добавя една графика демонстрираща, че не войните са факторът, който показва каква да бъде посоката на пазара. Всъщност действителната закономерност е, че посоката на пазара и магнитуда на корекциите предопределя дали ще има войни.

Съществуват две диаметрално противоположни мнения за това дали войната има бичи или мечи последствия върху пазарните графики. Фигура 1 смятам, че е достатъчна, за да покаже, че и едното и другото становище не са си на мястото.

Освободителната война на САЩ срещу Англия протича по време на спад при пазара. Гражданската война в Америка се случва по време на покачващ се пазар на акции. Акциите растат през първата половина на Първата световна война, а през втората половина падат. През Втората световна война се случва точно обратното. По време на Виетнамската война пазарът се движи нагоре – надолу и приключва непроменен. Следователно е невъзможно да бъде определено дали войната има положителен или отрицателен ефект върху пазарното поведение. Някои биха казали, че има значение на чия земя се води войната. Тогава можем да погледнем отново фигура 1, за да открием, че именно гражданската война, която е протекла изцяло на територията на САЩ е съпроведена със категорично бичи пазар.

Фигура 1

Единствената закономерност, която може да бъде открита благодарение на столетните графики е, че малките корекции остават незабелязани от икономиката. По-дълбоките са последвани от рецесии. Тези пропадания на пазарите, които продължават с години прерастват в депресии, а в края на последните идва ред и на войните.