Богато дете, умно дете

Описание:

Повишете финансовия коефициент на интелигентност на децата си и ги научете да си изграждат активи, които да им позволят да се пенсионират преди 30 годишна възраст. Осигурете им онези вдъхновяващи и практически финансови знания и умения, които самият Кийосаки е получил от своя Богат татко!

ВСИЧКИ ДЕЦА СЕ РАЖДАТ БОГАТИ И УМНИ

И двамата ми бащи бяха страхотни учители. Но не бяха умни в една и съща област и не обучаваха на едни и същи неща. Но колкото и различни да бяха, и двамата вярваха едни и същи неща за всички деца. И двамата вярваха, че всички деца се раждат умни и богати. И двамата вярваха, че детето се учи да бъде бедно и да вярва, че не е умно колкото другите деца. И двамата ми татковци бяха страхотни учители, защото вярваха, че е възможно да изкараш навън гения, с който се ражда всяко дете.

Английската дума за обучавам произлиза от латинското educare, което означава"изтеглям, изваждам". За жалост за повечето от нас спомените ни за нашето обучение са свързани с безкрайно дългите, мъчителни часове, в които си тъпчехме главите с различна информация и я запаметявахме за контролните и изпитванията, със самите контролни и след това със забравянето на наученото. И двамата ми татковци бяха превъзходни учители, защото рядко опитваха да натъпчат в главата ми своите идеи. Често говореха съвсем малко и вместо това чакаха да попитам аз, когато искам да науча нещо. Или ми задаваха въпроси, опитвайки да разберат какво знам, вместо просто да ми казват това, което те знаеха. И двамата ми татковци бяха страхотни учители и смятам, че те са една от най-големите благословии в моя живот.

Без да забравям и майките. Майка ми също беше великолепна учителка и образец за подражание. Тя ми беше учител по безусловна любов, доброта и значение да милееш за другите. За нещастие майка ми умря съвсем млада, само на четирийсет и осем години. Тя беше болна през по-голямата част от живота си, борейки се с проблемите на сърцето, отслабено от ревматизма, който бе хванала още като дете. Именно нейното умение да бъде мила и любяща към другите въпреки личната си болка ми даде един жизненоважен урок. Многократно, когато някой ме е наранявал и ми се искало да скоча отгоре му, просто се сещам за мама и си напомням да бъда по-мил... вместо по-разгневен. За мен това е значителен урок, който трябва да си припомням ежедневно.

Веднъж чух, че момчетата се женели за жени, които приличали на майките им; мога да кажа, че това се оказа вярно за мен. Съпругата ми Ким също е мил и любящ човек. Съжалявам, че Ким и мама не можаха да се запознаят. Мисля, че щяха да станат много добри приятелки, каквато е Ким със собствената си майка. Исках да имам съпруга, която да ми е също така партньор в бизнеса, защото най-щастливите дни от брака на моите родители бяха дните, когато двамата работеха заедно в Корпуса на мира. Помня, когато президентът Кенеди обяви създаването на Корпуса на мира. И двамата ми родители се развълнуваха много от тази идея и с нетърпение зачакаха деня, в който щяха да се присъединят към тази организация. Когато предложиха на баща ми да стане директор на обучението за Югоизточна Азия, той прие и поиска мама да бъде медицинската сестра на екипа. Мисля, че това бяха двете най-щастливи години от техния брак.

Не познавах много добре майката на най-добрия си приятел Майк. Виждах я, когато отивах на вечеря у тях, което се случваше често, но не мога да кажа, че я познавах наистина. Тя прекарваше много време с другите си деца, докато ние с Майк прекарвахме повечето си време с баща му на работа. Но когато отивах у тях, майката на Майк беше също много мила и обръщаше голямо внимание на това, което правим. Виждаше се, че е прекрасен партньор в живота на бащата на Майк. Те бяха мили един към друг и явно се интересуваха от ставащото с другия. Макар да не беше общителен човек, тя се интересуваше винаги от това, което с Майк учехме в училище и в бизнеса. Затова, макар да не я познавах много добре, научих от нея колко е важно да изслушваш другите, да ги оставяш да говорят и да се отнасяш с уважение към техните идеи, дори да противоречат на твоите. Тя беше страхотна в общуването, макар да го правеше по своя безмълвен начин.

УРОЦИ ОТ МАМА И ТАТКО

Притеснява ме огромният брой семейства с един родител, които виждам днес. За моето развитие беше много важно да имам като учители и майка, и баща. Така например, аз бях по-едър и по-тежък от повечето деца и мама все се страхуваше да не се възползвам от ръста си и да се превърна в побойник. Затова тя вечно подчертаваше колко важно е да наблегна върху развитието на това, което днес хората биха нарекли "моята женска страна". Тя беше мил, любящ човек, и искаше и аз да бъда така мил и любящ. И аз бях. Един ден, вече първокласник, се прибрах от училище, и в бележника ми учителката беше написала: "Робърт има нужда да се научи да се защитава повече. Той ми напомня историята за бика Фердинанд (от историята за големия бик, който, вместо да връхлети срещу матадора, седнал на ринга и започнал да души цветята, които хвърляли неговите фенове... по една случайност една от любимите истории, които ми четеше мама преди лягане). Другите момчета го дразнят и блъскат, макар Робърт да е много по-едър от тях."

Щом прочете това, мама се развълнува много. Когато се прибра и прочете същата бележка, татко се превърна в разярен бик, съвсем не като онзи, който започнал да мирише цветята.

- Какво означава това, че другите момчета те блъскали? Защо ги оставяш да те блъскат? Момиче ли ще ставаш? - каза той, като посочи коментара за моето поведение. Когато му обясних, че просто съм слушал указанията на мама, татко се обърна към нея: - Малките момчета са побойници. За всяко дете е важно да научи как да се справя с побойниците. Не се ли научи как да се справя с тях още в началото, често позволява да го малтретират вече и като възрастен човек. Много важно е да се научиш да бъдеш мил и добър, това е един от начините за справяне с грубияните, но също толкова важно е и да можеш да ги блъснеш на свой ред, ако и когато добротата не помогне. После татко се обърна към мен и попита:

- И как се чувстваш, когато другите момчета те дразнят?

- Ужасно - избухнах в сълзи аз. - Чувствам се ужасно. Чувствам се безпомощен и уплашен. Не искам да ходя на училище. Искам да им отвърна, но също така искам да бъда добро момче и да правя това, което искате вие с мама. Мразя като ме наричат "дебеланко" и "Дъмбо" и ме блъскат. Но най-много мразя просто да седя и да ги оставям да го правят. Чувствам се като момиче. Дори момичетата ми се смеят, защото само стоя и плача.

Татко се обърна към мама и я гледа известно време, давайки й да разбере, че никак не харесва това, което чува.

- И така, ти какво искаш да правиш?

- Искам да ги ударя, когато ме удрят - отвърнах аз. - Знам, че мога да ги набия. Те са малки дървеници, които досаждат на хората, и им харесва да се заяждат с мен, защото съм най-едрият в класа. Всички ми казват да не ги удрям, защото съм по-едър, но мразя да стоя така и да ги оставям да правят каквото си искат. Ще ми се да можех да направя нещо. Те знаят, че няма да направя нищо, затова продължават да ме дразнят пред всички. А така ми се иска да ги сграбча и да им дам да разберат.

- Е, не ги удряй - промълви татко. - Но им дай да разберат, по какъвто начин искаш, че няма да позволиш да се заяждат повече с теб. Точно сега научаваш един много важен урок за самоуважението и как да отстояваш правата си. Само не ги удряй. Използвай ума си, за да намериш начин, по който да им дадеш да разберат, че няма да позволиш да ти се подиграват повече.

Спрях да плача. Чувствах се много по-добре, когато избърсах очи; усетих, как в тялото ми влизат отново смелост и самоуважение. Вече бях готов да се върна в училище.

На другия ден извикаха мама и татко на училище. Учителката и директорът бяха много разстроени. Когато влязоха в стаята, родителите ми ме видяха седнал на един стол в ъгъла, целия оплескан с кал.

- Какво се е случило? - попита татко, щом седна.

- Е, не мога да кажа, че момчетата не си го изпросиха - започна учителката. - Но написах бележката в бележника на Робърт с желанието нещо да се промени.

- Той ударил ли ги е? - попита тревожно татко.

- Не, не ги е удрял - отговори директорът. - Аз наблюдавах всичко. Момчетата започнаха да го дразнят. Но този път Робърт ги помоли да спрат вместо просто да седи и да ги оставя да правят каквото си искат... те обаче продължаваха. Той ги помоли търпеливо да престанат още три пъти, но те започнаха да го дразнят още по-настървено. Внезапно Робърт влезе в класната стая, грабна кутиите с обяда на момчетата и изпразни съдържанието им в онази голяма локва. Спуснах се натам, но в този момент момчетата атакуваха Робърт. Започнаха да го удрят, но той не отвръщаше на ударите им.

- Какво правеше? - попита татко.

- Преди да успея да стигна дотам, за да ги разтърва, Робърт сграби две от момчетата и ги блъсна в същата локва. Така се и опръска целия с кал. Изпратих другите момчета в къщи, за да се преоблекат, тъй като бяха подгизнали.

- Но аз не ги ударих - обадих се от ъгъла си аз.

Татко ме гледаше, доближи показалец до устните си, за да ме предупреди да мълча, после се обърна отново към директора и учителката и рече:

- Ще се погрижим за това в къщи.

Директорът и учителката сведоха глави.

- Радвам се, че бях свидетел на развитието на цялото това нещо - обади се учителката. - Ако не познавах историята, довела до случката с локвата, щях да смъмря само Робърт. Но ви уверявам, че ще настоявам другите момчета и техните родители също да поработят с възпитател. Не казвам, че момчетата и тяхната храна трябва да се хвърлят в локвите, но сега вече се надявам да не бъдем повече свидетели на размяната на грубости между тях.

На другия ден се състоя среща между двете момчета и мен. Обсъдихме различията помежду си и се ръкувахме. В междучасието същия ден другите деца се приближиха към мен, за да ми стиснат ръцете и да ме потупат по гърба. Те ме поздравяваха, защото се бях опълчил срещу двамата побойници, които се заяждаха и с тях. Благодарих им, но им казах: "Трябва да се научите да водите своите битки. Иначе ще изживеете живота си като страхливци, позволявайки на побойниците на този свят да ви блъскат." Баща ми щеше да се гордее с мен, ако ме беше чул как повтарям лекцията, която ми бе изнесъл.

След този ден първи клас ми се струваше много по-приятен. Сдобих се с известно самоуважение и с уважението на моите съученици, а най-красивото момиче в класа ми стана гадже. Но най-интересното е, че двамата побойници в крайна сметка ми станаха приятели. Научих се да въдворявам мир, като бъда по-скоро силен, отколкото като позволявам на страха и ужаса да владеят, защото съм слаб.

През следващата седмица научих няколко ценни жизнени урока както от моите родители, така и от инцидента с калната локва. Случката с локвата стана тема на горещо обсъждане по време на вечеря. Научих, че в живота няма правилен отговор или грешен отговор. Научих, че в живота непрекъснато правим някакъв избор и всеки избор води до някакви последствия. Ако не харесаме направения от нас избор и неговите последствия, тогава трябва да потърсим нов избор с нови последствия. Покрай инцидента с локвата научих колко е важно да бъдеш едновременно мил и любящ (от мама) и силен и готов да отстояваш правата си (от татко). Научих, че прекалено много от едното или другото или пълната липса на едното, може да бъде самоограничаващо. Така, както прекалено многото вода може да удави умиращото от жажда растение.

Ние, хората, често залитаме прекалено в едната или в другата посока. Както каза баща ми вечерта след разговора ни в директорския кабинет: "Мнозина живеят в черно-бял свят или свят на добро и зло. Мнозина биха посъветвали "Никога не отвръщай на натиска", докато други биха настояли да го правиш. Но ключът към успеха в живота е този: ако трябва да отвърнеш на натиска, трябва да знаеш точно с каква сила да го направиш. Да знаеш точно колко силно да натиснеш изисква много по-голяма интелигентност, отколкото да кажеш само: "Не отвръщай на натиска" или "Отвръщай на натиска".

Баща ми казваше често: "Истинската интелигентност е да знаеш какво е подходящо вместо просто какво е правилно или неправилно." На шестгодишна възраст научих от майка си, че трябва да бъда добър и мил... но научих също така, че е възможно да бъда прекалено добър и мил. От баща си научих да бъда силен, но научих също така да употребявам силата си интелигентно и по подходящ начин. Често съм казвал, че всяка монета има две страни. Никога не съм виждал монета с една страна. Но ние често забравяме този факт. Често смятаме, че страната, от която се намираме ние, е единствената или правилната. Направим ли го, може да сме умни, може да си знаем фактите, но същевременно ще ограничаваме нашата интелигентност.

Един от учителите ми веднъж каза: "Господ ни е дал десен крак и ляв крак. Господ не ни е дал правилен крак и грешен крак. Хората прогресират, като веднъж допуснат грешка вдясно и след това допуснат грешка вляво. Хората, които мислят, че трябва да бъдат винаги прави, са като хора само с десен крак. Те мислят, че прогресират, но в крайна сметка обикновено се оказва, че се въртят в кръг.

Мисля, че като общество имаме нужда да бъдем по-интелигентни с нашите силни и слаби страни. Трябва да се научим да оперираме интелигентно както от женската, така и от мъжката си страна. Помня как през шейсетте години, когато някое момче в училище ме ядосаше, понякога отивахме зад физкултурния салон и се биехме. След като разменяхме няколко юмручни удара, се вкопчвахме един в друг, но борбата скоро ни уморяваше и ние я приключвахме. Най-лошото, което се е случвало, е било разкъсване на риза или разкървавяване на нос. Често след битката се сприятелявахме.

Днес децата се ядосват, започват да мислят по не така интелигентния начин, при който всичко се дели на "добро и лошо", вадят оръжието и се изпозастрелват... и това се отнася както за момчетата, така и за момичетата. Може да сме навлезли в Информационната ера и днешните деца да са по-информирани от своите родители, но всички имаме нужда да се научим да действаме по-интелигентно с нашата информация и нашите емоции. Както казах, трябва да се учим и от нашите майки, и от нашите бащи, защото, при толкова много информация, трябва да ставаме по-интелигентни.

Книгата е посветена на родителите, които искат да отгледат по-умни, по-богати и финансово по-интелигентни деца.

ГЕНИЙ ЛИ Е ВАШЕТО ДЕТЕ?

- Какво ново? - попитах аз един приятел, когото не бях виждал от години.

Той веднага извади портфейла си и ми показа снимка на 11-месечната си дъщеря. Усмихна се и заяви гордо:

- Толкова е умна. Учи невероятно бързо. През следващите двайсет минути разказа в най-големи подробности всички неща, които бе научила неговата блестяща дъщеричка. Най-сетне осъзна, че говори само той, и рече извинително:

- Съжалявам. Но толкова се гордея с дъщеря си. Наистина съм изумен от това колко е умна и колко бързо учи. Сигурен съм, че е гениална.

Дали до тези горди хвалби прибягва само малка част от родителите? Не мисля. Поне не и в моя опит. От наблюденията си на родителите съм забелязал една повсеместна прилика - всички те са изумени от бързината, с която учат техните деца. Всеки нов родител, когото съм срещал, е убеден, че неговото дете е най-умното на света, може би дори - гений. И аз съм съгласен с това. Мисля, че всички деца се раждат гении. Но при много от тях нещо се случва с този гений, докато растат. Той като че ли изчезва, бива смачкван или тръгва в друга посока.

Макар ние с Ким да нямаме деца, новородените винаги са ме омайвали. Обичам да се взирам в очите им. Когато ги гледам в очите, виждам насреща си едно невероятно любопитно и питащо същество. Децата наистина учат с квантови скокове, т.е. експоненциално. Знания-та им сигурно се удвояват с всяка секунда. Всичко, което попиват с очи, е ново, равносилно на чудо, и се прибавя към тяхната банка с факти не-редактирано, без етикети, квалификации или предразсъдъци. Те се по-топяват в това ново преживяване, наречено "живот".

Неотдавна отидох в дома на един приятел. Заварих го в басейна с тригодишната му дъщеря. Щом му махнах и тръгнах към него, той се провикна: "Виж момиченцето ми. Тя ще стане олимпийска звезда по плуване." Гледах как детенцето се бъхтеше из водата, заплашвайки всеки момент да потъне, но все пак напредваше мъчително към гордия баща. Затаих дъх, докато момиченцето, без никакви помощни плувни средства, приближаваше смело сантиметър по сантиметър към татко си, който го очакваше в дълбокия край на басейна. Най-сетне си отдъхнах, когато детето стигна до очакващите го обятия на баща си, който възкликна: "Ето я моята смела плувкиня. Един ден ще станеш олимпийска звезда." И аз мисля, че тя наистина ще стане олимпийска звезда.

Изумителното за мен беше, че само допреди седмица, същото това момиченце изпитваше ужас от водата. Само преди седмица водата го изпълваше с такъв страх, че то започваше да плаче, щом баща му го занесеше до басейна. А ето че сега той вече го наричаше своята олимпийска звезда. Това, според мен, е ученето на квантови скокове, на което е способен само един гений... и всяко дете има вродена способност да учи на това ниво.

МОЯТ ТАТКО ВЯРВАШЕ, ЧЕ ВСИЧКИ ДЕЦА СЕ РАЖДАТ ГЕНИИ

Както бе обяснено в една моя предишна книга,"Богат татко, беден татко", в края на шейсетте и началото на седемдесетте години баща ми отговаряше за образованието на Хаваите. В крайна сметка той подаде оставка от тази длъжност, за да се кандидатира за губернатор на щата като републиканец, което не бе най-умното му решение. Но той избра да го направи, защото се чувстваше морално задължен. Голямата корупция, царяща на правителствено ниво, го притесняваше сериозно, освен това искаше да промени образователната система. Мислеше, че от този пост би могъл да направи нещо за това. И се кандидатира, макар да знаеше, че най-вероятно няма да спечели; използва предизборната си кампания, за да извади наяве неправилните неща, които според него трябваше да се поправят. Но, както ни е добре известно, хората не винаги гласуват за най-честните и най-достойните за доверие кандидати.

Все още смятам, че баща ми беше академичен гений. Беше ненаситен читател, бляскав говорител, превъзходен учител и пишеше страхотно. Бил е отличник през цялото си обучение, дипломирал се е в Хавайския университет много преди своите състуденти и станал един от най-младите училищни директори в историята на Хаваите. Беше поканен за следдипломно обучение в Станфордския университет, Чикагския университет и Северозападния университет. През осемдесетте години бе избран за един от двамата най-добри преподаватели в 150-годишната история на държавното обучение на Хаваите и възнаграден с почетна докторска степен. Макар да го наричам "бедния татко", защото беше вечно разорен, колкото и пари да изкарваше, аз се гордеех много с него. Той повтаряше често: "Парите не ме интересуват." Както и: "Аз никога няма да забогатея." И тези думи станаха пророчески.

След като се запознаха с "Богат татко, беден татко", много хора споделиха: "Иска ми се да бях прочел тази книга преди двайсет години." Някои дори ме попитаха защо не съм я написал по-рано. Моят отговор беше: "Защото не исках да излезе, докато баща ми е жив." Изчаках пет години от уважение. Знам, че книгата щеше да го нарани, ако я беше прочел... но мисля, че като дух подкрепя уроците, които всички можем да научим от неговия живот.

Много от идеите в "Богато дете, умно дете" за това как учат децата и защо всички деца се раждат умни, са на баща ми. Следващата история е за един мой съученик, на който бе лепнат етикет "гений" рано в живота. Тя е и за това, че всички сме гении, по един или друг начин.

ВАШЕТО ДЕТЕ ИМА ЛИ ВИСОК ФИНАНСОВ КОЕФИЦИЕНТ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ?

Какво означава, когато се каже, че някой има висок коефициент на интелигентност? Какво измерва вашият коефициент на интелигентност? Високият коефициент на интелигентност гарантира ли ви успех? Ако имате висок коефициент на интелигентност, значи ли, че ще станете богати?

Когато бях в четвърти клас, учителката обяви пред всички:

- Ученици, имаме честта сред нас да приемем един гений. Той е много даровито дете, с много висок коефициент на интелигентност.

И след това обясни, че един от най-добрите ми приятели, Андрю, бил един от най-умните ученици, които е имала някога привилегията да обучава. До този момент Анди Мравката, както наричахме Андрю, беше просто един от нас. Наричахме го Анди Мравката, защото беше много дребен и носеше очила с дебели рамки, с които приличаше на насекомо. Сега се налагаше да го прекръстим на Анди умната мравка.

Тъй като не разбирах какво означава коефициент на интелигентност, аз вдигнах ръка и попитах учителката. След известно заекване тя отговори:

- Казвала съм ви безброй пъти, когато не знаете дефиницията на нещо, да я потърсите. А сега вземи речника и я потърси сам.

- О'кей - съгласих се с усмивка аз; беше ми станало ясно, че тя също не знае определението. Иначе щеше да го заяви с радост пред целия клас. Вече бяхме разбрали, че когато не знае нещо, тя никога не го признава пред нас, а ни казва да го потърсим в речника.

А ето какво пишеше в речника срещу "коефициент на интелигентност": Число, използвано за изразяване на видимата относителна интелигентност на даден човек, определена при разделянето на умствената му възраст, получена при стандартен тест, на хронологичната му възраст, и умножена по сто." Щом прочетох определението, вдигнах очи и казах:

- Не разбирам какво означава "коефициент на интелигентност".

Учителката повиши безсилно глас:

- Не разбираш, защото не искаш да разбереш. Ако не разбираш, значи ще трябва да направиш свое изследване.

- Но нали вие казахте, че е важно - не се предавах аз. - Ако мислите, че е важно, трябва да ни кажете какво означава и защо е важно.

Тук Анди Мравката се изправи и рече:

- Аз ще обясня.

Измъкна се от дървения си чин и се приближи до дъската в предната част на стаята. И написа върху дъската:... 

за 1 бр.:9.00лв
(9.00лв не включва ДДС)
тегло - 300 гр. меки корици 256 страници

Назад към списъка

Share