Кой ми взе парите?

Описание:

Уморени ли сте от стария съвет "пестете пари, инвестирайте в дългосрочна перспектива и диверсифицирайте"?
Искате ли да научите как и защо професионалните инвеститори увеличават бързината на своите пари, вместо да ги паркират? Поемете контрола над финансовото си бъдеще.

ПОПИТАЙТЕ ТЪГОВЕЦ

"Едно от първите неща, които трябва да научите, ако искате да бъдете по-добър инвеститор, е разликата между изтъкваните от търговеца
причини да купим нещо и разумния инвеститорски съвет." - Богатият татко

“Имам 10 000 $. В какво да ги инвестирам?” Както споменах в увода, в продължение на няколко години наистина не знаех как да отговарям на този прост въпрос. Ранните ми отговори бяха тромави, многословни и несмислени. Причината за невъзможността ми да отговоря на такива прости въпроси беше защото точният отговор не е толкова лесен. Всички сме различни. Идваме от различни житейски пътища, сънуваме различни сънища, емоционално сме устроени различно, имаме различни финансови възможности и различен толеранс към финансовия риск. С други думи това, което аз бих направил с 10 000 $, не е онова, което вие бихте направили с 10 000 $. Всъщност това, което направих с 10 000 $ долара преди десет години, не е същото, което бих направил днес с тях. Както казва Айнщайн: "Всичко е относително." 
Накрая, след като този въпрос ми бе задаван многократно, открих отговор, който смятам за правилен. Днес, когато ми зададат този въпрос, отвръщам: “Ако не знаеш, какво да правиш с парите си, сложи ги в банка и не казвай на никой, че имаш пари да инвестираш.” Причината, поради която казвам така, е, че ако не знаете какво да правите с парите си, има милиони, които знаят. Когато става въпрос за пари, всички имат мнение и съвет какво да направите с тях.

Проблемът със съвета 
Проблемът е, че всеки съвет е лош съвет. В периода между март 2002 и март 2003 година, милиони хора изгубиха между 7 и 9 билиона долара в един от най-големите сривове на фондовата борса в историята; много от тях слушаха съветите на така наречените финансови експерти. Иронията е, че повечето от тези финансови експерти все още дават съвети и хората пак ги слушат. 
По времето на един от най-катастрофалните сривове на фондовата борса в историята на света, финансовите експерти съветваха хората да задържат парите си на борсата. Вместо да им кажат да продават, те ги съветваха да купуват още и още... и много хора купуваха, чак до дъното. 
Има една мисъл, която гласи: "Когато таксиметровите шофьори започнат да дават съвети във връзка с фондовата борса, значи е време да се продава." Може би това твърдение трябва да се разшири и да включи и финансовите съветници.

Гласовете на здравия разум 
По време на лудостта на бума между 1995 и началото на 2000 година двата гласа на здравия разум бяха на председателя на борда на Федералния резерв Алън Грийнспан и на Уорън Бъфет – може би най-добрия инвеститор в света. Грийнспан предупреди за необосновано повишаване на настроението, а Бъфет просто стоеше далеч от фондовата борса. 
По време на бума и на банкрута името на Уорън Бъфет често се споменаваше във връзка с разумното инвестиране. Финансовите съветници го използваха като авторитетната фигура, обясняваща защо трябва да излезеш на борсата. Те казваха: “Уорън Бъфет това, Уорън Бъфет онова.” Когато името на Уорън Бъфет се споменеше, хората сякаш инвестираха повече пари на борсата. Това, което съветниците не успяваха да кажат на верните си инвеститори, беше, че Уорън Бъфет не инвестира-ше на стоковата борса. 
В интервю в броя от 11 ноември 2002 година на списание “Форчън”, озаглавено “Оракулът на всичко”, г-н Бъфет казва: “Купих първите си акции преди 60 години. От тези 60 години 50 бяха благоприятни за купуване на обикновени акции. Може би вече 10 години не мога да намеря нищо.” Една от причините, поради която е спрял да купува акции, е много проста. През тези десет години, периодът между 1992 и 2002 година, акциите бяха много скъпи. Намирам за много интересно, че най-великият инвеститор в света не е намерил в какво да инвестира, а в същото време милиони едва прохождащи инвеститори и съветниците им откриват.

Критика на най-големия инвеститор в света 
Статията продължава, като отбелязва, че неотдавна, по точно в разгара на бума в началото на 2000 година, много уважавани финансови експерти и публикации започнаха да критикуват Бъфет, че не инвестира на борсата. Един такъв експерт, Хари Нютон, издател на “Текнолъджи инвесър мегъзийн”, написа: “Уорън Бъфет трябва да каже: “Съжалявам.” Как изпусна силикона, безжичните, DSL, кабела и биотехническата революция?” Месец по-късно технологичният пазар се срина, завличайки със себе си милиони долари инвестирани пари. Кой трябва да каже “Съжалявам” днес?

Моят архив 
Като човек, който често е причисляван към групата на така наречените финансови експерти, трябва да сте наясно с моя архив. През 2002 година получих телефонно обаждане от борсов посредник в Балтимор, Мериленд. Той каза: “Току-що прочетох третата ви книга “Наръчник по инвестиране”. Поздравявам ви за предвиждането на срива през 2000 година. Искаше ми се да бях казал на клиентите си да прочетат тази книга преди пазарния срив.” Сега не вярвам, че съм предсказал срива, просто съм предупредил за него. Но ако искате да прочетете книгата, може сами да прецените точността на прогнозата ми. 
Най-доброто ми завещание обаче не може да бъде открито там, а в “Истории на успеха на Богатия татко” – архивът на читателите ми. Това е книга с личните истории на обикновени хора, които са се справили добре финансово, много от тях в периода между 2000 и 2003 година, същия период, в който милиони губеха билиони. Така че вместо да натрапвам собствения си финансов успех, който беше доста добър по времето на пазарния срив, най-важните ми резултати се измерват с успеха на читателите ми. Ако искате да проверите архива ми, моля прочетете “Истории на успеха на Богатия татко”.

Отговори на въпроса 
Добрият съвет е решаващ за финансовия успех. Имало е много случаи, когато ми се е искало да имам повече време, за да отговоря по-добре на въпроса “Какво да правя с 10 000 $?”, вместо просто да казвам “Сложи ги в банка”. След като години наред не отговарях на въпроса “Имам 10 000 $. В какво да ги инвестирам?”, реших да го направя именно в “Кой ми взе парите?” А причината, поради която написах книгата като отговор на въпроса, е защото той е много важен.

Цената на лошия съвет 
През юни 2003 година пътувах с такси към летището. По радиото говореше някакъв финансов експерт, който предлагаше инвестиционен съвет и призоваваше: 
– Сега е моментът да се върнете към инвестирането на борсата. 
– Защо казвате това? – попита водещият. 
– Защото светлината е зелена – заяви финансовият съветник. – Пазарът е насочен право нагоре. 
После продължи с тирада от професионален жаргон и стандартни за стоковата борса приказки, които повечето от нас са чували милиони пъти – преди, по време на, а сега и след срива. 
Втренчих се през прозореца на таксито, като за момент се изолирах от думите му, докато водещият не пое контрола над шоуто. 
– Добре, нека да включим преките телефонни линии и слушателите да ви зададат въпроси. 
Първият, който се свърза, каза: 
– На седемдесет и осем години съм. Жена ми е на седемдесет и пет. През януари 2000 година си мислехме, че ще имаме добър и сигурен пенсионен портфейл. Притежавахме около един милион долара в кооперативни фондове. 
– Фантастично – отбеляза водещият. 
– Да, но това беше през януари 2000 година. 
– Колко имате сега? – обади се финансовият експерт. 
– Точно в това е проблемът – каза слушателят. – През март 2000 го-дина, когато борсата започна да се срива, се обадих на финансовия си плановик за съвет. 
– И какво ви каза той? – попита водещият.
– Почти същото, което казва и гостът ви сега. Каза, че борсата отново ще тръгне нагоре... Той изобщо не ни уведоми, че е имало срив на борсата. Всъщност никога не беше споделял с нас, че борсата може да се срине или че кооперативните фондове са незащитени. Вместо това той продължаваше да ни съветва да инвестираме дългосрочно, да купуваме, да задържаме и да инвестираме в различни продукти. 
– Какво направихте? – поинтересува се водещият. 
– Упорствахме. Правехме това, което ни казваше. Задържахме и гле-дахме как борсата продължава да се сгромолясва. Докато цените пада-ха, той дори ни се обади да купуваме още, докато цените са ниски. 
– А вие купихте ли още? 
– Разбира се. Но фондовата борса продължаваше да се срива, а ние продължавахме да го търсим. През август 2002 година той спря да отговаря на обажданията ни. По-късно разбрахме, че е напуснал фирмата и сме прехвърлени при някой друг. Както и да е, стана ни много зле, когато отворихме писмото от инвестиционната фирма. Не можех да понеса да гледам как парите, за които работихме цял живот, изчезват, докато борсата се сриваше. Вече не работим и се чудим какво можем да направим сега. 
– А колко пари са ви останали сега? – попита отново домакинът. 
– След като плановикът спря да отговаря на обажданията ни, предприехме действия и продадохме кооперативните си фондове. С жена ми решихме, че ще е по-добре да държим парите си в брой. Обърнахме ко-оперативните си фондове в пари в брой и вложихме в банката всичко, което ни беше останало – около 350 000 $. 
– Това е добре – каза домакинът. – Поне имате някакви пари. Триста и петдесет хиляди долара не са малка сума. 
– Проблемът е, че този депозит дава само 1% годишна лихва. 1% от 350 000 $ са само 3 500 $ на година. Дори с обществено и здравно осигуряване е трудно да се живее с тези пари. Страхувам се, че може да се наложи да започнем да използваме спестяванията си, а ако това стане, ще бъдем в още по-лошо финансово състояние. Какво предлагате? 
– Имате ли дом? – попита финансовият съветник. 
– Да имаме – отвърна слушателят. – Но моля ви не ни казвайте да го продадем. Единствено той ни е останал. На всичкото отгоре, струва само 120 000 $, а заемът ни за него е 80 000 $. Когато лихвите паднаха, взехме нов, по-голям заем, с който изплатихме първия и ни останаха пари. 
– И какво направихте с тези допълнителни пари? – намеси се радиоводещият. 
– Живяхме с тях. Но вече няма нищо. Ето затова се обаждам за някакъв съвет. 
– Е, какъв съвет бихте дали на двойката? – попита водещият. 
– Ами, първо не е трябвало да продавате дяловете си – отвърна финансовият експерт. – Както казах, борсата се стабилизира. 
– Но аз бях на загуба в продължение на години – възпротиви се слушателят. – Много е страшно да губиш пари, когато си на нашата възраст. 
– Да, да, знам – съгласи се експертът. – Но слушайте ме сега. Винаги трябва да инвестирате дългосрочно. Купувайте и задържайте. Влагайте пари в различни предприятия. Борсата се срива, но после пак ще се стабилизира, както е в момента. 
– Е, какво трябва да направят той и жена му? – попита водещият. 
– Време е да се връщаме. Както казах борсата се стабилизира. Винаги помнете, че през изминалите четиридесет години фондовата борса се е покачвала средно с 9% на година. 
– Вярвате, че сега е време отново да се върнем? – оживи се слушателят. 
– Правилно – каза финансовия експерт. – Връщайте се обратно, преди да сте изпуснали следващото състезание. 
– Добър съвет – каза водещият на седемдесет и осем годишния чо-век. – Благодаря за обаждането. Следващият слушател, моля. 

Таксито приближаваше летището, а кръвта ми кипеше. “Как може да продължават да дават един и същ съвет... и да им се плаща за това? Как спят вечер?” – измърморих под носа си, насочвайки се към вратата. Докато чаках да се кача на самолета, прочетох заглавието на захвърлен вестник, което гласеше: “Инвеститори наливат пари в недвижимо имущество.” Тъжно поклатих глава и си помислих: “От трън та на глог.”... 

за 1 бр.:11.00лв
(11.00лв не включва ДДС)
мека корица 248 страници

Назад към списъка

Share