Пенсионирайте се млади, пенсионирайте се богати

Описание:

Как да забогатеете бързо и да останете богати завинаги. Ако не планирате цял живот да работите, тази книга е за вас.

ЧАСТ I: ЛОСТЪТ НА ВАШИЯ УМ

Това е най-важният раздел на книгата. Тук ще разберете защо парите не ни правят богати. От нея ще научите, че най-мощният лост на света, вашият ум, има власт да ви направи богати или бедни. Така, както силата на лоста на вземането на заеми може да бъде използвана, с нея може да се злоупотреби или да ни изпълни със страх, така можем да действаме по различен начин и с най-важната форма на лост - ума.

ДУМИТЕ СА ЛОСТОВЕ

Ще се убедите в силата на думите. Богатият татко казваше: - Думите са лостове. Думите са мощно оръжие... оръжие за мозъка. Така, както можете да използвате заема, за да забогатеете или да обеднеете, така можете да използвате и думите, за да забогатеете или да обеднеете. В тази част ще научите повече за думите и за това, как богатите използват богати думи, а бедните - бедни думи. Богатият татко обичаше да казва: - Вашият мозък може да бъде най-мощният ви актив или най-големият ви пасив. Ако използвате в ума си правилните думи, ще станете много богати. Ако употребявате неправилните думи, мозъкът ви ще ви направи бедни. 
В тази част ще се осведомите за богатите и бедните думи... за бавните и бързите думи. Ще разберете защо богатият татко твърдеше: - Не са нужни пари, за да правиш пари. Забогатяването започва от вашите думи, а думите са безплатни. 
Може би сте прочели как в "Богат татко, беден татко" богатият татко забраняваше на двамата със сина си да казваме "Не мога да си го позволя." 
- Разликата между богатите и бедните - обясняваше той - е следната: бедните казват "не мога да си го позволя" по-често от богатите. Това е основната разлика.

ЗАЩО ИНВЕСТИРАНЕТО НЕ Е РИСКОВАНО

В тази книга ще откриете защо онези, според които инвестирането е рисковано, са сред хората, които губят най-много при инвестиране. Пак стигаме до думите. Ще се убедите, че това, което смятате за реално, се превръща действително във вашата реалност. Ще разберете защо тези, които смятат, че инвестирането е рисковано, избират най-рискованите инвестиции. Това се причинява от тяхната реалност. От тази книга ще разберете защо не е задължително инвестирането да е рисковано. За да намира по-безопасни инвестиции с по-голяма възвръщаемост, човек трябва да промени първо думите, които използва. 
Както вече стана дума, силата на лоста може да се използва правилно или с нея може да се злоупотребява, или пък от нея можем да се страхуваме. В тази част ще научите как да използвате лоста на ума си във ваша финансова полза, вместо да го употребявате срещу себе си. Богатият татко казваше: - Повечето хора използват най-мощното средство на света, ума си, за да обедняват, но това не е употреба, а злоупотреба. Всеки път, щом изречете "Не мога да си го позволя", или "Не мога да го направя", или "Инвестирането е рисковано", или "Никога няма да забогатея", вие използвате най-мощния лост, с който разполагате - във ваша вреда. 
Ако искате да се пенсионирате млади и богати, ще трябва да използвате ума си във ваша полза, не срещу вас. Ако не успеете да направите това, използването на другите две части на тази книга ще бъде невъзможно за вас, макар да са лесно осъществими. Ако успеете да вземете под контрол най-мощното си средство, следващите две части ще ви бъдат лесни, тъй като те наистина са лесни.

ЧАСТ II: ЛОСТЪТ НА ВАШИЯ ПЛАН

В третата книга, "Наръчник по инвестиране на богатия татко", писах, че "инвестирането всъщност е планиране". За да можем да се пенсионираме млади, с Ким си направихме план... план, който започваше от нулата, тъй като нямахме нищо. Планът имаше край и времеви ограничения. Лимитът ни за време беше десет години или по-малко. Бяха ни нужни девет години, за да се пенсионираме през 1994 година. Аз бях на четиридесет и седем, а Ким - на тридесет и седем години. Макар да започнахме с нищо, приключихме с годишни приходи между 85 000 и 120 000 $, в зависимост от пазара, без да работим. Тези приходи идваха единствено от инвестициите ни. Макар това да не са кой знае колко пари, ние бяхме финансово свободни, тъй като годишните ни разходи бяха по-малко от 50 000 $.

ПЕНСИОНИРАХМЕ СЕ МЛАДИ, ЗА ДА СТАНЕМ БОГАТИ

Едно от предимствата на ранното ни пенсиониране бе, че сега вече имахме време да забогатяваме. Между другото, списание "Форбс" определя като "богати" хората с годишен доход от 1 000 000 долара или повече. С други думи, когато се пенсионирахме, ние все още не бяхме богати по стандартите на "Форбс". При това положение една от причините да се пенсионираме млади бе желанието ни да имаме време, за да забогатеем. Планът ни беше, след като се пенсионираме, да посветим времето си на инвестиране и изграждане на компании. Днес не само притежаваме значителни недвижими имоти, а и създадохме издателска компания, компания за добиване на полезни изкопаеми, компания за съвременни технологии и петролна компания; имаме и инвестиции на борсата. Както казваше често богатият татко: - Проблемът с работното място е, че застава на пътя ни към забогатяването. 
С други думи ние се пенсионирахме млади, за да имаме време да забогатеем. Днес годишните ни приходи от инвестиции и бизнес се измерват с милиони и нарастват постоянно, дори след кризата на борсата. Всичко върви по план. 
В третата книга, "Наръчник по инвестиране на богатия татко", писах, че повечето хора имат план да бъдат бедни. Ето защо толкова много хора заявяват: - Когато се пенсионирам, приходите ми ще намалеят. 
Те все едно, че казват: - Планирам да работя усилено цял живот и после, като се пенсионирам, да стана още по-беден. 
Този план може и да е бил приемлив в Индустриалната епоха, но е изключително лош в Информационната. Милиони работещи хора сега разчитат на пенсионните си планове, когато се пенсионират. Аз ги наричам "пенсионни планове на Информационната епоха". Наричам ги така, тъй като сега, в Информационната епоха, служителите са отговорни за своето пенсиониране. През Индустриалната епоха за финансовите нужди на пенсионерите се грижеше съответната компания или правителството. Тези пенсионни планове на Информационната епоха имат един трагичен недостатък. А той е, че повечето от тези планове са свързани с борсата и, както сигурно сте забелязали, нейното движение върви ту нагоре, ту надолу. Шокирам се от мисълта, че милиони работещи усилено хора залагат финансовото си бъдеще и финансовата си сигурност на фондовата борса. Какво ще стане с тези хора, ако, например, когато са на осемдесетт и петгодишна възраст, пенсионният им план бъде унищожен поради изчерпване, кражба или пазарен срив? Нима ще им кажете да си намерят работа и да започнат да пестят за пенсия? Ето защо съм разтревожен, ето защо пиша и обучавам. Мисля, че трябва да образоваме и подготвяме по-добре хората за Информационната епоха, когато ще трябва да знаем много повече за парите. Епохата, когато ще се налага всички да поемаме по-голяма финансова отговорност и да разчитаме по-малко компанията или правителството да се погрижат за нас, когато работните ни дни приключат. Вгледайте се в следните цифри. През 2010 година първите 75 милиона от поколението на бейби-бумърите* ще започнат да се пенсионират. Да речем, че всеки един от тези 75 милиона ще получава по 1000 $ месечно от обещания от правителството пенсионен план, за който са давали своя принос, и още 1000 $ на месец от финансовия пазар. Ако сметките ми са верни, 75 милиона х 1000 $ прави 75 милиарда долара месечно от правителствената програма и още 75 милиарда долара от финансовия пазар. Изплащането всеки месец на 75 милиарда долара от хазната и от финансовите пазари ще се отрази драстично и върху двете институции. Какво ще прави правителството? Ще увеличи данъците? Как ще постъпят финансовите пазари, когато вместо да постъпват, от тях излизат 75 милиарда долара на месец? Ще ни съветват да задържаме и да инвестираме дългосрочно? Финансовите съветници ще продължават ли да твърдят: - Като цяло тенденцията е фондовата борса да върви нагоре. 
Нямам кристална топка и не претендирам, че мога да предсказвам бъдещето. Това обаче съм в състояние да предрека. Изтичането на 150 милиарда долара от тези две големи институции непременно ще причини някакви икономически вълнения. 
Старите планове от старата икономическа система ще станат причина милиони хора да преживеят лишения, щом приключат работните им дни. Милиони американци нямат фирмен или личен пенсионен план. Какво ще правят те? Ще си търсят работа? Ще работят цял живот? Ще се преместят да живеят при своите деца или внуци? Лош план е да възнамеряваш да работиш здраво цял живот. И въпреки това точно такъв е планът на милиони хора, дори на някои, които днес изкарват много пари. Днес те работят здраво, но не са заделили нищо за утре. За мнозина от бейби-бумърите времето, нашият най-важен актив, изтича. 
Чувал съм също така да казват: - Като се пенсионирам, няма да се нуждая от толкова много пари. Заемът за покупката на къщата ми ще бъде изплатен, а ежедневните ми разходи ще намалеят. Вярно е, че разходите за всекидневието ще намалеят, но дали ще може да се каже същото и за медицинските разходи? На много от работещите хора днес вече им е трудно да посрещат разходите за лекар и зъболекар. Какво ще стане, когато милиони пенсионери ще имат нужда от медицински грижи, за да живеят, но няма да имат пари да плащат? А ако разчитате на медицинските осигуровки, значи вярвате и в Дядо Коледа. 
Може би именно поради тази причина Алън Грийнспан, Председател на борда на директорите на Федералния резерв, неотдавна заяви по телевизията: - Трябва в училищата да започне да се преподава финансова грамотност. 
Крайно време е да започнем да учим децата си как да се грижат финансово за себе си, вместо да ги учим да очакват правителството или компанията, в която работят, да се грижи за тях след пенсионирането им. 
Ако искате да се пенсионирате млади и богати, ще имате нужда от по-добър план от този, към който се придържат повечето хора. Втората част на книгата е посветена на изключително важния лост, какъвто е планът как да се пенсионираме млади и богати.

ЧАСТ III: ЛОСТЪТ НА ВАШИТЕ ДЕЙСТВИЯ

Сещам се за една твърде често разказвана история за трите птици, които били кацнали на един плет. Въпросът е: - Ако две от тези птици решат да отлетят, колко птици ще останат? 
А ето и отговора: - Ще останат три птици. 
Поуката е, че решението да направите нещо не означава, че действително ще го направите. В реалния свят по-малко от 5% от населението на САЩ е богато; останалите 95% може и да искат да са богати, но само тези 5% предприемат някакви действия. 
В четвъртата книга, "Богато дете, умно дете", описвам как нашите училища наказват децата, задето допускат грешки. Но ако се замислим как учим, ще се съгласим, че всъщност се учим от грешките си. Повечето се научават да карат колело едва след като паднат няколко пъти. Научаваме се да ходим, като паднем няколко пъти. После тръгваме на училище и там ни казват да не падаме. Учат ни, че хората, които падат, са глупави. Учат ни, че умните хора са като трите птици, които стоят на плета и запаметяват верните отговори. Нищо чудно тогава, че само 5% от американците забогатяват. А някои от най-богатите хора на света като Бил Гейтс, основател на "Майкрософт", Майкъл Дел, основател на "Дел Къмпютър Корпорейшън", Тед Търнър, основател на Си Ен Ен, Хенри Форд, създател на "Форд Мотър Къмпани" и Томас Едисон, създател на "Дженеръл Илектрик", не са завършили училище. 

Не искам да кажа, че училището е нещо лошо. През Информационната епоха училището и обучението са по-важни от когато и да било досега. Искам да кажа, че понякога за да успеем, се налага да се научим да не правим това, на което са ни научили. Ако искате да имате по-голям успех, просто наблюдавайте как се учат малките деца и ги имитирайте. Едно от нещата, на които трябваше да се науча, бе да преодолявам страха си от допускане на грешки, страха от провала и страха да не се изложа. Повечето малки деца знаят по рождение как да правят това. Ако не бях успял да се науча как да допускам грешки, да се провалям и да преодолявам смущението си, нямаше да мога да се пенсионирам млад и богат… 

за 1 бр.:11.00лв
(11.00лв не включва ДДС)
мека корица 352 страници

Назад към списъка

Share