Пророчеството на Богатия татко

Описание:

Днес от това дали инвестираме интелигентно зависи нашето бъдеще. С други думи, ако вземем предвид разходите за медицински грижи, днешните ви инвестиции ще определят доколко добре ще живеете и дали изобщо ще можете да си позволите да живеете след години. А това е по-важно, отколкото да инвестирате за да забогатеете.

ПРОМЯНА В ЗАКОНА... ПРОМЯНА В БЪДЕЩЕТО

И богатият, и бедният ми татко се грижеха извънредно за добруването на своите служители. Истинският ми баща, човекът, когото наричам "бедния татко", като глава на образованието на Хаваите, носеше отговорност за десет хиляди служители, които разчитаха той да се погрижи за тях. Бедният ми татко беше дотолкова загрижен за учителите, че след като престана да отговаря за образованието на Хаваите, стана лидер на Учителската асоциация на щата Хавай – учителски профсъюз, чиято цел също беше благосъстоянието на учителите. 
Богатият татко също се грижеше много за своите служители, в много отношения далеч повече, отколкото моят баща. Причината за това беше, че служителите на бедния татко разчитаха на финансовата подкрепа на правителството и на местния и националния учителски профсъюзи. Служителите на богатия татко нямаха подкрепата на правителството и протекцията на профсъюзите. Той казваше често: 
- Ще ми се да споделя с работниците си онова, което знам и което виждам в бъдеще. Ще ми се, но се страхувам, че ще ги уплаша. Но главният проблем е, че на повечето им липсва основна финансова грамотност и няма даже да ме разберат, камо ли да предприемат нещо по въпроса. Как да кажа на верните си, трудолюбиви служители, че днес не е достатъчно да бъдеш лоялен и да залягаш над работата си? Как да им обясня, че дългосрочната сигурност на работното място не означава дългосрочна финансова сигурност? Как да им съобщя за промяната в един закон, която промени завинаги бъдещето им? Как да им кажа всич-ко това, без да ги уплаша или депресирам? Как да кажа на хората за нещо, което предполагам, но не съм сигурен, че ще се случи?
Както казах, и бедният, и богатият татко бяха много загрижени за своите служители. Разликата беше, че бедният татко разполагаше с мощта на правителството и на учителските профсъюзи, за да помага на своите работници. Богатият татко знаеше, че неговите работници са в по-неизгодна позиция и това го тревожеше много. През 1974 година бяха направени големи промени в законодателството, които уж трябваше да помогнат на служителите, на хора като богатия татко. И макар мнозина да смятаха, че новият закон беше страхотна идея, богатият татко забеляза веднага недостатъците му. Той разбра, че в много отношения благосъстоянието на повечето му работници в дългосрочна перспектива нямаше да се подобри и съзря в бъдеще нарастваща заплаха от финан-сова катастрофа... финансова катастрофа, причинена от приемането на въпросния закон. 
През 1979 година бях на трийсет и две години и се борех, за да задържа бизнеса си на повърхността. Бизнесът ми за производство на портфейли от найлон и велкро, предназначени за сърфисти, бе процъфтял по-бързо от моите очаквания. Само за няколко години се превърнахме в голяма компания, чиито независими търговски представители само на територията на Съединените щати бяха повече от 380. Така и не разбрахме точно колко търговци продаваха за нас по света. Проблемът беше, че разполагахме със световен продукт, но бяхме незначителна компания с млад, некомпетентен ръководен екип. Когато успехът и некомпетентността се срещнат, катастрофата не е далече. 
Както казват, човек не може да се научи да плува по учебник. Аз бих добавил: 
- Бизнесът не може да се научи по учебници или в училището по бизнес.
И ние с моите партньори имахме ограничени теоретични познания и съвсем малък бизнес опит от реалния живот. От ранна възраст бяхме принудени да научим някои прости, но тежки уроци за бизнеса, уроци, които могат да се научат само от фронтовата линия на жизнения опит, така да се каже. Ето някои от поуките, които си извадих тогава, освен урока, че успехът може да те убие:

1. Приятелите не винаги стават добри бизнес партньори. 
2. Една компания може да бъде печеливша и въпреки това да има сериозни финансови проблеми. 
3. Бизнесът може да бъде преустановен от дреболии, например от липсата на достатъчно конци. 
3. Хората не винаги си плащат сметките, което означава, че ти на свой ред не можеш винаги да си платиш сметките. Хората не те обичат, когато не им плащаш. 
5. Патентите и запазените марки са важен аспект на успяващия бизнес. 
6. Лоялността може да бъде краткотрайна. 
7. Важно е да разполагаш с точна финансова документация и счетоводство. 
8. Нужен е силен ръководен екип и силен екип от професионални консултанти като юристи и счетоводители. 
9. Изграждането на бизнес струва много пари. 
10. Не липсата на пари убива бизнеса, а по-скоро липсата на бизнес опит и на почтеност.

Действителният списък с уроци е много по-дълъг. Опитът от успеха и провала ни на световната бизнес сцена беше безценен. А аз го преживях не един, а два пъти. И макар да не искам да го преживявам отново, готов съм да го направя... защото уроците са безценни, стига да си достатъчно смирен и да имаш достатъчно желание да се учиш от собствените си грешки. Всеки бизнес провал ми показваше какво не знам и какво трябва да науча... и че опитът и по-нататъшното обучение водят до следващия успех. 
През 1979 година бях затънал до ушите в полезни, отварящи очите ми преживявания. Бях затънал до ушите в грешки, погребан от собствената си некомпетентност, и нямах желание да научавам нищо повече. Имах да се уча от не една от своите глупости, но и богатият татко имаше още какво да ми покаже. През пролетта на 1979 година влязох в офиса му за нашата редовна среща и му показах финансовия отчет на моята компания. След като го прегледа, той поклати глава и рече: 
- Компанията ти страда от финансов рак... и се страхувам, че е вече в терминален стадий. Вие, момчета, провалихте с управлението си нещо, което можеше да прерасне в богата и мощна компания. 
Майк, синът на богатия татко, не беше един от партньорите, но присъстваше на повечето ми срещи с човека, когото наричах "богатия татко". С Майк бяхме много добри приятели през цялото си гимназиално обучение, но след завръщането ми от колежа и войната във Виетнам беше трудно да поддържаме близко приятелство, защото бяхме в абсолютно различен бизнес и финансови лиги. През 1979 година Майк поемаше от баща си империята му на стойност милиони долари, а аз бях на път да загубя бизнес за милиони долари. Когато и Майк прегледа финансовото състояние на моята компания и също поклати глава, изпитах срам и смущение. 
- Какво е това? – попита богатият татко, като посочи един от разделите на финансовия ми отчет. 
Погледнах там, където сочеше, и отвърнах: 
- Това са сумите, които дължим на нашите служители и на правителството – за техните заплати и за данъците върху заплатите. 
- Виж сега какво става в графа "кеш". Тук няма никакви пари - обяви строго богатият татко. - Как смяташ да платите заплатите и данъците? 
Стоях известно време безмълвно и най-сетне подех едва чуто: 
- Ами... Ами като получим по банков път сумите от хората и организациите, които са ни длъжници, ще можем да им платим. 
- О, хайде, хайде. Не ми ги говори точно на мен тия. Аз не съм ти професорът в колежа. Виждам от отчета, че много от плащанията се бавят повече от 120 дни. И двамата знаем, че хората, на които сте продали продукта, никога няма да ви платят. Кажи ми истината. Кажи на себе си истината. Разорен си. Разорен си и сега се готвиш да пренебрегнеш задължението си да платиш на работниците заплатите им и на правителството – данъците върху заплатите. Използваш парите на служителите, за да държиш компанията си на повърхността. 
- Но това не е нищо повече от временен кредитен проблем. Очакваме да получим много пари. Получаваме поръчки от САЩ и от целия свят - опитах да се защитя аз. 
- Да, но каква полза от поръчките, ако не можеш да създадеш продукта и да го доставиш на мястото за продажба? От тези финансови отчети виждам, че на теб ти дължат пари и ти дължиш пари. Дължиш пари на тези, които ти доставят материалите за произвеждането на продукта. Какво те кара да мислиш, че доставчиците ти ще продължават да ти дават още кредит? 
- Ами... - започнах аз, но ядосаният богат татко ме прекъсна отново. 
- Твоите доставчици няма да ти дадат повече кредит. Защо да го правят? 
- Ами ще поговоря пак с тях. 
- Късмет тогава. А защо вместо това не погледнеш истината в лицето? Ти и тримата клоуни, които наричаш твои партньори, провалихте вашия бизнес с лошото си управление... не знаете какво правите... некомпетентни сте... и, най-лошото от всичко, не ви стиска да признаете нито едно от тези неща. Само се правите на бизнесмени, въобразявате си, че сте бизнесмени... но е достатъчно да погледна финансовите ви отчети, за да ми стане ясно, че сте или мошеници, или клоуни. Надявам се да сте клоуни... но ако не промените нещо, без да усетите от клоуни ще се превърнете в мошеници. - Богатият татко изрече всичко това, присвил устни, като движеше бавно глава отдясно-наляво. - Ужасно е да вземате пари назаем от своите служители. А я виж колко данъци дължите. Как смятате да ги платите? 
Богатият татко бе мой учител откакто бях навършил девет години. Беше изключително любящ и грижлив човек, но когато се ядосаше... не беше учтив. Този особено разгорещен урок по бизнес мениджмънт продължи часове. Най-накрая се съгласих да затворя бизнеса, да ликвидирам останалите активи и с парите да се разплатя с работниците и държавата. 
- Няма нищо нередно да признаеш, че си некомпетентен - продължи той. - Затова пък е направо престъпно да лъжеш и да претендираш, че знаеш какво правиш. Да лъжеш и да претендираш, че знаеш какво правиш, е лош навик... и аз искам да се откажеш от него веднъж завинаги, и то още сега. Ако искаш да забогатееш и да успяваш, трябва да се научиш да казваш истината по-бързо, да искаш помощ по-бързо и да бъдеш по-смирен. Светът е пълен с арогантни бедняци, както образовани, така и необразовани... хора, които не могат да признаят, че не знаят нещо важно. Светът е пълен с хора, които цял живот се преструват на умни... и именно това ги прави глупави. Ако искаш да учиш бързо, първото, което трябва да признаеш колкото може по-бързо, е, че не знаеш нещо. 
Спомни си урока от неделното училище, урока, в който се казва: "Блажени са кротките, защото те ще наследят земята". Не е казано "блажени са слабите", "блажени са арогантните" или "блажени са добре образованите". Казва се "блажени са кротките", защото кротките ще се научат, а който се изучи, ще наследи изобилието, с което Господ или природата го е заобиколила. А вие, момчета, сте арогантни, самомнителни, нахални и невежи... но не и кротки. Мислите, че само защото продуктът ви има успех, и вие ще имате успех. Но засега все още не сте станали бизнесмени. Имахте късмет, но не и умението и опита, за да превърнете този късмет в бизнес. Никой не се превръща в успяващ бизнесмен за една нощ. Имате да учите още много. А урокът, който трябва да научите днес, е, че ако дължите някому пари, трябва да ги плащате. Хората мразят онези, които не си плащат сметките. Приятели, семейства и бизнеси се разтурят заради неизплатени дългове. От финансовите отчети на твоята компания разбрах, че дължите пари на правителството, на доставчиците си, на собственика на сградата и най-важното - на служителите си. Платете тези сметки, и то веднага. Не прави нищо друго, преди да си се разплатил. Не се появявай тук, преди да си платил данъците и да си се издължил на всичките си служители. Ти си един немарлив бизнесмен, а немарливите бизнесмени никога не стават богати и успяващи. А сега си върви и не се връщай, преди да си направил каквото ти казах току-що. 
Вече споменах, че богатият татко ме беше мъмрил неведнъж през годините, но този урок бе особено паметен. Още докато затварях вратата след себе си, усещах, как този урок навлиза все по-дълбоко в душата ми... как се превръща в нещо, което никога нямаше да забравя. Макар да ме болеше, си давах сметка, че това бе изключително важен урок... иначе богатият татко нямаше да се ядоса толкова и да бъде толкова прям, до грубост. Вече бях на трийсет и две години, следователно достатъчно голям, за да асимилирам този силен, емоционално наситен урок, и достатъчно мъдър, за да си дам сметка, че той ще ме научи на нещо много важно. 
През годините богатият татко ни бе преподавал усърдно урока за истината и почтеността. 
- Мнозина питат децата какво биха искали да станат като пораснат - обичаше да ни обяснява той. - И обикновено имат предвид каква професия би искало да практикува детето. Мене лично не ме интересува какви ще станете като пораснете. Не ме интересува дали ще станете ле-кари, филмови звезди или разпоредители в кино. Онова, което ме интересува обаче, е, колкото повече растете, толкова по-почтени и достойни за доверие да ставате. Прекалено много хора стават по-любезни, но не непременно и по-почтени, дори още по-лошо - започват да лъжат още като деца и като големи се усъвършенстват все повече в лъжите. 
Докато вървях към уличката, където бях паркирал автомобила си, осъзнах, че беше настъпил моментът да стана по-достоен за доверие... по-честен със самия себе си, с моите партньори и моите служители. 
Влязох в колата си и ми се стори, че чух гласа на богатия татко: 
- Всеки страхливец може да излъже. За да кажеш истината се изисква смелост. Момчета, много ми се иска колкото по-големи ставате, толкова по-голяма смелост да събирате, за да казвате истината все по-бързо... дори ако от истината боли... дори ако почтеността ви представя в непривлекателна светлина. По-добре е да изглеждаш зле, казвайки истината, отколкото да бъдеш добре изглеждащ страхлив лъжец. 
Когато двигателят на автомобила забръмча, вече се чувствах ужасно; знаех, че изглеждам толкова зле, колкото и финансовите ми отчети. Щом потеглих, вече знаех, че мога да избирам между две неща. Или да продължавам да лъжа сам себе си и никога повече да не се видя с богатия татко. Или да направя всичко възможно да намеря смелост да погледна истината в лицето, да разчистя боклука, който бях направил и да получа правото да погледна с открито чело напред и да очаквам да се срещна отново с богатия татко. 
На трийсет и двегодишна възраст си дадох сметка, че имам да раста още много. Знаех, че ако искам да стана по-богат и успяващ и по-добро човешко същество, трябва да бъда в състояние да слушам по-рафинирани истини, дори да бяха малко по-тежки. Порастването ми включваше също така придобиването на умението да изричам истината по-добре. Когато спрях в паркинга на моята компания, вече бях наясно, че е настъпил момента да кажа истината, и този момент бе сега... и щях да започна със своите партньори, партньорите, които богатият татко бе нарекъл "клоуни". 
След около четири месеца се върнах в офиса на богатия татко с нов финансов отчет в ръка. Двамата с Майк го оглеждаха, както ми се стори, потънали в продължило прекалено дълго мълчание. Най-сетне богатият татко попита: 
- Значи си платил на всичките си работници и си издължил всички изостанали плащания на данъци? 
- Точно така - отвърнах аз. - И, както забелязваш, съм получил много от закъснелите си плащания. 
- Накарал си ги да ти платят? 
- Или трябваше да платят, или щях да прибягна до помощта на агенция за прибиране на дължимите суми. 
- Това е добре - обади се Майк. - Клиентът, който не плаща, не е клиент. Клиентът, който не плаща, е крадец. 
- Сега вече го разбирам ? отговорих аз. - Но аз правех същото. 
Богатият татко вдигна поглед към мен... помълча, после кимна бавно и рече: 
- Благодаря ти, че го призна. 
- Не беше лесно. Представях си се като успяващ човек, а в действителност дължах много пари на мнозина. 
Приятелят ми и богатият татко кимаха безмълвно. Най-накрая богатият татко каза: 
- Истината освобождава... и, надявам се, вече си наистина свободен... свободен да оправиш забърканата каша и да започнеш да градиш следващия си бизнес върху по-стабилни основи. Толкова много хора опитват да изградят финансовата си империя върху купища от лъжи... а лъжите никога не са стабилна основа за нито една империя. 
Сега беше мой ред да поседя мълчаливо и да позволя на кристално чистата тишина да изпълни стаята. След доста дълга пауза Майк попита: 
- И така, в какво състояние е компанията ти? Финансовият ти отчет е много по-честен, но един финансов отчет никога не може да разкаже цялата история. 
- С компанията е свършено - отвърнах аз. - Все още осъществява-ме продажби и самият бизнес е силен, но с четиримата, които започнахме бизнеса, е свършено. Вероятно никога повече няма да бъдем нито партньори, нито приятели. Действително истината ни раздели. 
- Значи тогава, като се върна в компанията, си поговорихте сърдечно? 
- Е, започна сърдечно, но накрая се противопоставихме. За малко не стигнахме до сбиване, но, слава Богу, това ни бе спестено. Не беше приятно, но трябва да призная, че партньорите ми се постараха да разчистят кашата, както предложи ти. 
- А сега какво ще стане? - поинтересува се Майк. 
- Ами, ще оставим останките от компанията на един от нашите доставчици и всеки ще върви по своя път. Скоро ще започнем да освобождаваме служителите си и те ще получат всички пари, които им дължим. Нашите инвеститори ще получат част, но не всичките си пари, но ние разговаряхме с тях и те са наясно с поетия риск. Неколцина дори казаха, че ще инвестират отново при мен. И данъците ни са платени. 
Майк и богатият татко стояха безмълвни. Чувствах се като на погребение... много емоции, но почти нищо за казване. Краят на един бизнес е като всеки друг край. Някои наши преживявания, както добри, така и лоши, променят завинаги живота ни, бъдещето и това, което ще станем. Страхувах се от момента, в който щях да изгася лампите и да затворя вратата на офиса си за последен път, макар същевременно да се радвах, че всичко това щеше да приключи скоро. Най-накрая богатият татко наруши мълчанието с думите: 
- Е, гордея се от начина, по който се справи със загубата на своя бизнес. Знам, че не е приятно и че можеше да подходиш и другояче. Можеше да вземеш останалите пари и да избягаш... но предпочете да приключиш нещата по по-добрия начин. Това ще даде по-стабилни основи за следващото ти начинание. Научи ли много? 
- Колкото щеш - отговорих аз. - Все още не съм смлял докрай уроците. 
- Ще ги смилаш още години наред - увери ме богатият татко. - Но един ден този опит и грешки и бъдещият ти опит ще се превърнат в основа за твоя успех и богатство. Повечето хора избягват грешките. Повечето хора посвещават живота си на безопасната игра... на избягването на подобни уроци и липсата на жизнен опит ограничава възможностите им за бъдещ финансов успех. Винаги помни, че бизнес опит не може да се натрупа от учебниците или в класната стая. Макар и болезнен заради начина, по който предпочете да приключиш този бизнес провал, днешният кратък мъчителен период един ден ще се превърне в основа на дългосрочния ти финансов успех. Ако беше избягал и беше излъгал, финансовото ти бъдеще вероятно щеше да бъде финансовото бъдеще на страхливец... защото, ако беше избягал, щеше да позволиш на страхливеца в теб да определя бъдещето ти. 
Аз просто стоях и кимах безмълвно. Нямаше какво да кажа. Бях чувал тези приказки и този урок и преди... но през този ден същият прост урок се бе изпълнил за мен с много по-дълбоко съдържание. Богатият татко често ни беше повтарял, че във всеки от нас живеят различни персонажи. Във всеки от нас има добър човек, зъл човек, алчен човек, богат човек, беден човек, страхливец, измамник, герой, лъжец, скъперник, любовник, неудачник и какво ли не още. И ни напомняше, че израстването е процес, при който избираме в кой от всички тези персонажи искаме да се превърнем... на кой от всичките персонажи вътре в себе си искаме да се уподобим и да го съживим. Както вече стана дума, когато ни питаше какви искаме да станем като пораснем, той всъщност искаше да разбере кой от всичките тези персонажи сме избрали да станем... а не дали смятаме да станем лекари, адвокати или пожарникари. За бога-тия татко изборът на характера беше несравнимо по-важен от избора на професия. 
- Когато става дума за пари, светът е пълен със страхливци ? обясняваше богатият татко. ? Парите имат свойството да изваждат наяве страхливеца в хората, а не героя в тях... и може би именно заради това наистина богатите хора са толкова малко. Парите проявяват у хората също мерзавеца и измамника... и поради това затворите са вечно пълни. Пак парите успяват като нищо друго да извадят на показ и предателя... онзи, който е готов да открадне от тези, които го обичат и му имат доверие... и когато "взе назаем" от твоите служители, ти бе избрал да се превърнеш именно в този персонаж. И точно заради това бях толкова строг към теб. Мошениците и страхливците изобщо не са привлекателна картинка... но да предадеш хората, които са ти се доверили, е най-отвратителното, което може да направи човек. А ти беше избрал именно този персонаж. 
Нямаше какво да отговоря на това. Болката вътре в мен беше непоносима. Истината и почтеността не винаги са приятни, а точно тази доза истина и почтеност бе особено неприятна... но и необходима. Осъзнах, че в отчаяното желание да спася компанията си бях предпочел да предам тези, които ми се бяха доверили. 
- Осъзна ли смисъла на урока? - попита богатият татко. - Разбра ли урока за избора на персонаж? 
В отговор само кимнах с глава. Бях разбрал урока... един много дълбок и болезнен урок, който щях да помня цял живот. Винаги се бях смятал добър, почтен човек... но се оказа, че изплувалият под напора на жизнената буря персонаж бе именно на този, който предава доверилите му се хора. 
- Добре - рече богатият татко. - Урокът за изграждането на лично-стта е много по-важен от урока за разчитане на финансови отчети... но, от друга страна, финансовият отчет отразява характера на този, който го е съставил. Твоят финансов отчет ми разказа историята за предателя, който бе узурпирал управлението на твоя бизнес. Това е поредният урок за осчетоводяването, отговорността и важността на умението да разчиташ финансови отчети. Цифрите ми разказват цяла история... историята за това кой персонаж се разпорежда с парите. Когато с партньорите си създадохте този бизнес, го направихте като комарджии - просто имахте късмет и се превърнахте в клоуни, които си мислеха, че късметът им е умение. Когато парите започнаха да текат към вас, се превърнахте в пълни глупаци, които си купуваха скъпи спортни автомобили, а когато дойдоха финансовите затруднения, се превърнахте в предатели на своите доставчици, правителство и работници. Финансовите отчети разказват по-хубави истории от повечето романи. 
- Това е достатъчно, татко - обади се Майк в желанието си да ме предпази от по-нататъшното продължаване на този урок. - Мисля, че обясни много добре какво имаш предвид. 
- О’кей - съгласи се богатият татко. - Разбра ли урока? 
- И още как - отвърнах аз. 
- Добре. Тогава нека да отидем да обядваме. Иска ми се да научиш един още по-важен урок... наистина изключително важен урок, който започва с въпроса: "Защо твоите служители не знаеха какво правиш с парите им?" 
Когато асансьорът пристигна най-после, установихме, че е пълен с хора, които също се бяха запътили да обядват. Натъпкахме се при тях, богатият татко каза: 

- По някое време, дълго след като мен вече няма да ме има, милио-ни здраво работещи хора ще разберат, че клоуни като теб и твоите пар-тньори сте си играли игрички с техните пари... със заделените им за след пенсионирането пари... с финансовото им бъдеще... с финансовата им сигурност. Правителството направи промени в закона... промени, целящи да защитят работниците, но аз не мисля, че тази промяна ще реши проблема. Нещо повече, според мен именно тази промяна ще влоши още повече нещата, и то за мнозина. Страхувам се, че ще се случи нещо ужасно... 

за 1 бр.:10.00лв
(10.00лв не включва ДДС)
тегло - 300 гр. меки корици 272 страници

Назад към списъка

Share