Когато индексите са се покачвали в продължение на почти две години и кризата отпусна смъртоносната си хватка, стана много лесно на държавните институции да се изказват в минало време. Сега ни разказват, че хаосът на финансовите пазари и рецесията в САЩ са можели да бъдат предотвратени. Ако е било така защо овластените институции не направиха необходимото. Отговорът е ясен: Никой не е в състояние да управлява цикличните процеси в природата. Включително пазарните и икономическите цикли. Шансовете да бъде предотвратено финансово торнадо са толкова големи, колкото да бъде спряно природно бедствие.
Членовете на комисията за разследване на финансовата криза също ни обясняват, че тя не е можело да бъде предвидена. Това, че „експертите” ангажирани с държавното управление не са способни да прогнозират бъдещите процеси не означава, че никой не е в състояние да го направи. Светът бе предупреден за наближаващата опасност от Робърт Пректър чрез неговата книга „Победи финасовата криза“. Нашият екип от своя страна многократно публикуваше статии и анализи още през 2007 г. че предстои финансов и икономически срив.
Прогнози за бъдещето се правят чрез графиките на финансовите пазари, а не чрез това, което е прието да се нарича фундаментални фактори. Последните винаги закъсняват, и не са способни да ни предупредят, че идват тежки времена.
Повторение на случилия се срив на фондовите индекси през 2008 г. предстои да започне през близката година. Точното време за началото е трудно да се определи все още, но това е много вероятен процес. Дали медиите и държавните институции са поели ангажимент да предупредят света за това? Отговорът е не! Акцентира се на теми, че кризата е приключила. След няколко години отново ще бъдат развивани теории, че новият срив е бил непредсказуем, но ако можеше да бъде предвиден, би било възможно да бъде предотвратен. Странно противоречие в изказванията на членовете на комисията. Как да предотвратиш нещо, което не очакваш?
Нека обаче за момент да забравим за това противоречие и да предположим, че управляващите в САЩ съумеят да предвидят наближаващата нова меча вълна съпроводена от масивни фалити. Дали това може да бъде избегнато? Отговорът отново е не! За да бъде преодоляна кризата е нужна магическа пръчица, която да изчисти задължения, трупани с десетилетия. Те вече са достигнали космически нива. Няма нищо лошо в това да вярваме в чудеса, но те се случват когато дойде време на бичите пазари, защото обществото от потебители, в което сме се превърнали приемаме за чудо само онези неща, които имат материален еквивалент. Ако чудото се изразява в нещо духовно повечето хора по света ще пропуснат да го забележат. Например това, че кризата учи хората да имат по-скромни очаквания след епоха на пристрастеност към космически печалба също може да бъде наречено чудо, но кой се впечатлява от това? (Още по темата за чудесата съм написал в моя блог).
Освен това Комисията обяснява, че причината за кризата са безразсъдните действия на хората от Wall Street. Какво класическо размиване на отговорност. Докато „виновникът” бива сочен с пръст на масите им става ясно, че нищо не е ясно. Черната овца се оказва, че е улицата, на която се намира финансовия елит на света. Със сигурност хората, които се занимават с пазарни спекулации имат своя пръст за случващото се, но всяка криза на фондовите пазари се причинява и заради алчността на всеки невинен инвеститор по тази земя. „Ако другите печелят защо да не печеля и аз” си казва редовия инвеститор и в един момент вече не остава кеш, който да бъде инвестиран. Тогава на пазара му остава само едно – да пада!
Нека разгледаме и ролята на гражданите, които не участват в процеса на инвестиране. Мнозина биха казали, защо те трябва да плащат за грешките на другите след като не са виновни за кризата? Не са ли виновни? А кой се надпреварва да взема кредити, за които не е сигурен че може да върне? Кредитната експанзия представлява възходящ тренд на кредитния цикъл. Както всички цикли в нашата вселена той достига своя апогей и в определен момент започва кредитното свиване. Тежко на онзи, който е теглил заем близо до върха. Безогледното раздаване на кредити, както тяхното ползване прави отговорни за кризата и банковите служители и самите потребители. Последните са мотивирани от своя стремеж да искат още, опитвайки се да харчат повече отколкото печелят. Нима това не е форма на алчност.
Ако продължим да търсим отговорни за кризата сигурно ще можем да обвиним дори и онези хора, които не участват в надпреварата за кредити. Те съгласно съвременните икономически теории не потребяват достатъчно, за да стимулират икономическия ръст. Значи и те са виновни.
Всеки може да си избере една група от хора и да приеме, че те са виновни за неговите несгоди. Истината е, че за създалото се тежко положение по света отговорност носи всяко живо същество, което иска да потребява и да има повече. Дали обаче всеки един човек е в състояние да си признае, че сам носи персонална отговорност за проблемите, които го заобикалят е един от най-смислените въпроси на деня. За съжаление хората, които имат този кураж се броят на пръсти. Именно поради тази причина ще ставаме свидетели на търсене на виновници и ще викаме „разпни го” на всеки, който попадне в полезрението на хорското недоволство. Потърпевшите наистина ще бъдат виновни, но тези, които останат незабелязани ще бъдат не по-малко виновни. Така ще бъде докато кризата наистина започне да отшумява. Тогава всеки от нас ще бъде уморен от истериите, които ни подлудяват. Хората ще поискат да бъде заровена томахавката на войната и да изпушат лулата на мира и ще бъдат склонни да забравят и простят.
Това е първата статия, която написах през тази година и тя идва след три месеца мълчание от моя страна. Много хора ми задаваха въпроса защо не пиша напоследък. Причините са две: Първо – няма надеждни сигнали и следователно е по-добре да не се вдига шум около пазарите. Второ – никой не харесва лошите вестоносци. На мен самия също не ми харесва да нося бремето с лошите новини. Предпочитам да споделям своите възгледи за пазара, само когато се намираме близо да надеждни сигнали и през другото време да не нагнетявам излишни напрежения сред читателите на Home Traders и медиите, в които пиша.
Илюзията, че кризата е приключила ще продължи още известно време докато наблюдаваме ръст при световните индекси. Трудно е да се каже обаче дали този възход ще продължи дни, седмици или месеци. От случилото се в петък можем само да допуснем, че е налице траен връх и мечките се завръщат, но това все още не може да се нарече сигал. Следователно да гоним трохите от предстоящо покачване е неблагодарно начинание, а да атакуваме с къси позиции е все още рано. Време е за наблюдения, почивка и трупане на опит в тежка за трейдъра обстановка.
Финансови ли са финансовите пазари
Борсата - война или флирт