Алчност и страх – скрития двигател на историята

Доста често хората, които изучават и ежедневно използват идеите, които науката Социономика съдържа в себе си, използват думичките Алчност и Страх. Нещо повече, много често ние казваме, че прогреса и кризите в човешката история се задвижват именно от тези две емоции. Но какво точно имаме предвид ? Ще се опитам да дам един скромен пример, с една метафора, с която се надявам да дам простичко обяснение на това как и защо Социономиката обяснява историческите спадове и подеми и защо това, което конвенционалните науки смятат за парадокси всъщност са съвсем очаквани и нормални явления.

И така…имало едно време един авантюрист златотърсач в средния запад на Американските Щати, който дочул, че недалеч, в съседния щат се намира неоткрита все още златна жилка, която само чака да бъде намерена, за да донесе на откривателя си значителни богатства. Оставил човека семейството си и тръгнал да дири богатство. Няколко години той обикалял из въпросната местност в търсене на златната жилка. Разбира се съдбата била на негова страна и един ден той намерил злато. Няколко години след това находището се изчерпало и човека се оказал със значителна сума пари. Решил да предприеме следващата стъпка – да инвестира спечелените пари във фабрика за обувки, която да се превърне в доходоносен семеен бизнес. Така и направил. Съградил заедно със синовете си фабриката, която през втората година вече им донесла 50 000 долара доход. На третата година дохода се увеличил на 55 000. На четвъртата – 60 000. Така семейството на златотърсача се замогнало. Един ден обаче той починал и фабриката останала на синовете му. Те решили да продължат делото на баща си и да доразвият фабриката. В продължение на 10 години те упорито инвестирали в ново оборудване, разширявали пазарния си дял, увеличавали производството си. Но каквото и да правели, годишния им доход нараствал с около 7-8 хиляди долара и те били все още далеч от мечтата си да бъдат много богати. За десет години двамата братя спечелили по около 100 000 долара всеки. За тях това не било достатъчно. Един ден обаче, чудейки се какво още да направят за да спечелят още повече пари дочули, че на борсата се печели бързо и по много. Решили да се пробват и инвестирали чистия си доход за последната година, който бил около 20 хиляди долара на борсата. И продължили своята работа във фабриката, която баща им завещал. На следващата година, когато решили да проверят какво се случва с тяхната инвестиция на борсата, разбрали, че за една година са спечелили един милион долара. За този период фабриката за обувки им донесла само 20 000. Били на седмото небе от радост. Вече били милионери. И те като баща си бяха открили “златната жилка на живота си”. Обсебени от ентусиазъм без, да му мислят много, решили да продадат фабриката, да се преместят във големия финансов център и да инвестират парите от продажбата, на борсата. Смятайки, че борсите никога няма да се изчерпят и винаги ще им носят милиони, те инвестирали своя труд и труда на баща си в една жилка, която като всички останали в един момент се изчерпва. Временно.

За целта на примера, ще спрем с историята до тук. Сега е момента да направим прехода от тази индивидуална история на златотърсача и синовете му, които в този пример са преминали през няколко важни етапа – откриване на ресурс, експлоатирането му, инвестиране в производство, преминаване към най-новата иновация на алчността – финансовите деривати. Тази история може да се прехвърли и върху етапите през които е преминало световното икономическо развитие – комерсиализирането на ключови природни ресурси, като злато, петрол, електричество. Бума на индустриализацията и последващото преминаване към финансовите деривати. Това е историята на алчността през последните 200 години. Забележете, прехвърляме една индивидуална история към цели общества, а защо не и към целия икономически прогрес. Преминаването през всички тези важни исторически, икономически, културни, социални етапи се задвижва от алчността. Желанието на тълпата да работи по-малко, да печели повече, да живее по-добре. Всичко това може да бъде проследено и със статистики – колко е продължавал средно статистическия работния ден през 18-ти век, колко трае сега. Какъв процент от населението на планетата е живеело в мизерия тогава, какъв е процента сега. Изобщо, как през вековете се променя критерия за бедност. Статистическите данни са толкова обемни, че на първите социономисти е отнело десетки години докато ги систематизират. Но извода е красноречив – човешкия прогрес се дължи на алчността, която ни кара с всеки изминал ден да бъдем по-богати, да живеем по добре, да работим по-малко, да получаваме по-доро здравеопазване, да създаваме по-добро образование, за да се научим как по-бързо и лесно да ставаме по-богати и т.н. Същата тази алчност доведе по естествен начин на създаването на редица финансови деривати. Тя задвижва покачващите се финансови пазари. През вековете на алчност и оптимизъм са се утвърдили идеологийте за свобода на избора, демократичен избор, свободна икономика. А как иначе ? Как тълпата ще става по-богата, ако е с вързани ръце. Ето защо и повечето идеологии, които са ограничавали свободата са претърпели неуспех. А тези, които са просъществували по-дълго са били принудени от тълпата да се променят в синхрон с алчността и.

Толкова за алчността. Хубаво е обаче да си припомним, че в същото това историческо развитие има периоди, в които емоциите на тълпата преминават в страх. Примери – борсовата паника в САЩ от 1907 г., хиперинфлацията в Германия 1918-1924 г. довела после Хитлер на власт, Първата и втора световни войни и много, много други. Забележете обаче как нито една от конвенционалните науки не е предвидила тези кризи. И тогава, както и сега те са обяснявали случващото се, след като то вече се е случило. Защо ли ? Защото и тогава и сега ни учат, че хората сме рационални същества и случващото се има за първопричина рационалното човешко поведение. Това, разбира се, не е така. Емоциите сред тълпата са тези, които задвижват стадния инстинкт и случващата се реалност. В периодите на кризи, войни, катаклизми емоцията е страх. Тази емоция е неизбежна, както и това, до което тя води.

Редуването на алчност и страх е неминуемо и неизбежно. Защо се случва така ? Защото такива са природните закони. Така е устроена човешката раса. Ние сме част от природата, въпреки, че упорито се опитваме да твърдим, че сме нещо повече. В заключение имам две добри новини. Първата е, че в дългосрочен период алчността преобладава и води след себе си човешкия прогрес. Втората добра новина е, че Социономиката вече става все по-популярна с това, че тя е единствения инструмент за прогнозиране както на възходите, така и на КРИЗИТЕ в развитието ни. Тази нова наука разчита прецизно настроенията на тълпата и предупреждава за предстоящи събития – нещо, което конвенционалните науки са неспособни да направят. Разбира се, нужно е много време докато хората се доверят на посланията на Социономиката. Доверието е нещо, което се гради бавно и трудно. И накрая искам да споделя с вас една мисъл на мой любим автор, Тери Пратчет:

Същността на прогреса е в това, че лошото се случва по-бързо.

Изготвеният анализ има само прогнозен характер и може да бъде използван адекватно само от хора, които познават техническия анализ и Вълновата теория на Елиът. Също така те трябва да умеят да поемат рискове по време на своите действия и да поставят стопове. Психическата устойчивост също е задължителна, защото тези методи за анализ ограничават рисковете, но не ги елиминират. Съдържанието на публикацията не трябва да се тълкува като изрично или мълчаливо обещание или внушение, гарантиращи печалба. Изложените факти не трябва да се приемат за инвестиционен съвет и инвестиционни решения не следва да се формират единствено въз основа на тях. Читателите трябва да вземат самостоятелно решение относно това дали да инвестират или не в споменатите финансови инструменти. Търговията в съответствие с информацията от даден анализ, може да бъде много рискова и да доведе както до печалби, така и до загуби.

Искрен Пенчев, автор на www.marketsinside.com